Дали всеки има свой стил на обличане? И дали се съобразяваме с годините си?

Ако сме на 20 г. всичко ни е позволено: къси поли, тънки презрамки, шарени чорапи, впити дънки... каквото и както си пожелаем.

Но пък понякога прекаляваме и искаме да изглеждаме като още по-големи – с по-строги костюми, с повече грим и фризури с повече блясък.

А какво да кажем за онези, които вече са прехвърлили 40-те и не са имали възможността навремето да се наносят на къси поли и разголени роклички и го правят сега? Ще кажете нищо лошо, ако фигурата им го позволява.

И наистина, българската жена трябва да подчертава своята женственост и да не се състарява преждевременно.

В сравнение с по-възрастните дами от Западна Европа много от нашите дами на 60 години изглеждат като истински бабички. Защо е така? Въпрос на възможности? Въпрос на начин на живот? Или просто липса на вкус към живота?

Факт е, че голяма част от по-възрастните български жени се обличат в тъмни, безформени дрехи.

И в един момент започваме да се питаме – каква е ролята на възрастта в стила ни на обличане?

Защо срещаме 16 годишните девойки по улиците, които са облечени като елитни 25 годишни проститутки?

Защо 40 годишните пък се стремят да изглеждат като тийнейджърки?

Едните искат прекалено бързо да пораснат, другите да изживеят младостта си по няколко пъти.

И в крайна сметка всички носят едни и същи дрехи. В някои случаи дори не се замислят дали дрехите отговарят на фигурата и възрастта им.

Дали това е български феномен? Дали ценностите ни не са разместени?

По скалата на Маслоу – младите нямат грижи и се интересуват само от върха на пирамидата – собственото себеутвърждаване и себе реализация – това включва по-изискани дрехи, по-добра работа и по-зашеметяваща реализация. Да се надяваме, че не стигаме с ценностите си дотук.

По-възрастните пък, които не са успели в кариерата толкова, колкото би им се искало, а имат куп домашни задължения и грижи, въобще не им стига нито време, нито желание да се погрижат и за себе си. Тогава можем да говорим, че в прословутата пирамида на Маслоу българката проектира няколко по-малки пирамиди – тази на съпруга си, на децата, на къщата, колата и при някои от нас най-малката и невзрачна пирамидка остава за самата жена.

Все нуждите на другите са по-важни от нашите собствени. И това не е непременно лоша черта – интересна форма на саможертва в зората на XXI век.

Но дали тя се оценява подобаващо? И дали се интересуваме от това?

Кое точно определя онова, което се крие в гардероба ни – финансовите ни възможности, възрастта, реализацията ни в обществото, това дали сме обичани?

Замисляте ли се сутрин какво да облечете или намъквате първото, което що годе има някакъв по неизмачкан вид?

Съобразявате ли го със своята възраст и работата си?

По един и същи начин ли се облича секретарката и шефката на фирмата и ако е така, за кого ли ще са позитивите и за кого негативите?

В крайна сметка все още посрещат по дрехите и много често и по тях изпращат.

Колко много въпроси можем да си зададем само докато се обличаме сутрин и когато си отговорим дружно, може би ще си помогнем взаимно да разберем нещо повече за себе си, за възрастта си, времето и обществото, в което живеем.

Как изглежда нашата пирамида на ценности и приоритети? И можем ли да ги познаем само като се вгледаме в тоалета на една дама на улицата?

* * *

Големите намаления по магазините