Семейство

Аргументи против задължителното предучилищно образование

Може ли да влияе задължителното предучилищно образование върху постиженията на децата в училище?

12.02.2013г. / 16 55ч.
Аз жената
Снимка: Sxc.hu

Снимка: Sxc.hu

Образователните експерти често обичат да се хвалят с това, че в международното проучване PIRLS на уменията за четене на четвъртокласниците през 2001 и 2006 г. българчетата, посещавали по-дълго време детска градина, имат по-добри постижения от тези, които са били в детска градина една година или по-малко време. С това специалистите искат да оправдаят едно безумие – въвеждането на задължително предучилищно образование от 4 г., което според тях ще влияе върху подобряване на постиженията в училище и загубата на интерес, отпадането от училище. Предучилищното образование, според тях, допринася за когнитивното, езиковото, социалното и емоционалното развитие на децата. Но те не казват, че в същото това време се наблюдава и спад в постиженията на четвъртокласниците. Авторитетното проучване на АИДЗЧ доказва, че децата, които се отглеждат от родителите си, се развиват по-добре социално, физически, психологично и академично. Те имат по-малко проблеми с поведението си, по-добри езикови умения и по-добра подготовка за училище от останалите деца. А при прекаралите повече време в забавачка се наблюдават по-ниски резултати в лексикалната подготовка в 5 клас.

Свързани статии

Не се коментират от МОМН резултатите от изследването PIRLS през 2011 г., които показват, че знанията на нашите ученици се сриват още в четвърти клас. От 2006 до 2011 г. българчетата падат от 10 на 22 място от 49 държави и региони. Също така броят на отличниците намалява от 16% на 11%. Макар страната ни да е над средното ниво, проучванията доказват, че България, заедно с Литва, Холандия и Швеция има най- голям спад на постиженията по четене през последните 10 години – с 18 точки.

При 15 годишните ученици сривът е още по-голям. Според последното международно изследване PISA от 2009 година, което е трето по ред, 41% от българчетата са функционално неграмотни. Те изостават с четенето, математиката и природните науки. Едва 2% са с високи постижения.

По-нататък резултатите са направо отчайващи. България е на 30 място в света сред 40-те страни по качество на образователната си система, според изследването на образователната компания Пиърсън. Класацията е изготвена въз основа на резултатите от изпити на всеки 3-4 години по математика, наука и грамотност, а също и въз основа на процента завършили училище и университети между 2006 и 2010 г.

Изследванията посочват, че слабостите на образователната система не са единствената причина за срива на знанията в училище. Според PISA, например, влияние оказват лошите социално-икономически условия, слабата дисциплина в училище, недобрите взаимоотношения между учители и ученици. Пиърсън от своя страна смята, че разходите за образование са от значение, но важни са и отношението на обществото към образованието, наличието на висококачествени учители. Няма връзка между високото заплащане и по-качествената работа на учителите. Ясно е, че колкото по-дълго време учениците прекарват в училище, толкова по-ниски са постиженията им. Означава ли това, че задължителното предучилищно образование ще може да влияе по-нататък върху успеваемостта им в училище?

Когато децата в ранна възраст се откъсват от семейната среда, можем да кажем, че изостава тяхното емоционално развитие. Какво имам предвид? Точно в този период малчуганите имат нужда най-много от майчина любов и ласка, от бащина закрила, уважение, внимание, от сигурност и близки взаимоотношения с родителите, насърчение, както и от тяхната помощ. Това помага на децата в ранна възраст да откриват нови неща в света около себе си, да учат със желание, да възприемат нова информация, да развиват различни умения. Родителите са тези, които могат най-силно да влияят върху емоционалното развитие на своите деца. Семейството дава възможност на момичетата и момчетата да развиват своите способности, интереси, спомага за тяхното физическо, емоционално и психическо развитие.

В детската градина момичетата и момчетата попадат в един нов свят от голям брой деца, който се оказва за тях враждебен. По-силните и агресивни деца надделяват над останалите. По-слабите се страхуват от тях и трудно се справят с различни ситуации, чувстват се отхвърлени, ненужни, необичани и оттам идва озлобението у тях. Такива деца трудно се концентрират и задържат вниманието си, не проявяват интерес към ученето, насочват вниманието си повече върху своите чувства. Даже и най-добрите образователни средства и методи да използват учителите, най-добрата материална база да имат, да са най-добре платени, те не са в състояние да работят индивидуално с толкова много деца, да съдействат за развитието на способностите на всички, да заменят грижите, вниманието и любовта на родителите; не могат да имат правилни взаимоотношения с децата, дисциплина, след като има разрушени семейства, родителите нямат време за децата си или са свикнали държавата да се грижи за тях.

Посещавала съм домове за деца, лишени от родителски грижи и мога да кажа, че там се усеща най-силно изоставането на момичетата и момчетата в емоционално отношение. През 1989 г. писах репортажа „Ограбена радост“ за в-к „Възход“. Трогателна беше срещата ми тогава с децата от дома в с. Малък Преславец, Тутраканска община: „Когато се опитах да заговоря Асен, мълчалив и затворен, другите ревниво ме заобиколиха и започнаха да питат: За кого идваш? Как се казваш? Къде живееш? Пипаха чантата, фотоапарата, дрехите ми. Едно момиченце се хвана за ръката ми, притисна се, после с моята длан се опита да погали лицето и главата си. Как да не го погалиш? Идва ти да заплачеш? В същото време друго дете се хвана за другата ми ръка, сгуши се известно време, а после попита: „Лельо, кого ще вземеш у вас?“.

Мисля си: с какво са виновни тези деца, че са така жестоко ограбени от живота? Защо е отнета радостта им? Те жадуват за ласка, за обич, за домашно огнище. „Лельо, вземи ме у вас, моля ти се!“ – казват те на минаващите край оградата...“

През 2002 и 2003 г. отново бях посетила същия дом, за да пиша за него. Правеше ми впечатление, че педагозите правеха всичко възможно, за да се социализират децата и да разнообразят ежедневието им, организираха различни занимания, празници, имаха съвместни мероприятия с детски градини. Те работиха по програмата за детските градини. Възпитаниците на дома имаха благоприятни условия за живот, храна, облекло. Липсваше им най-важното – стимули за интелектуалното и социалното им развитие, връзката между родител и дете.

Изследователите от Университета за детското развитие в Минесота установяват, че нивото на кортизола (хормон, свързан със стреса) при децата от детските ясли се покачва в следобедните часове, но щом децата се приберат в къщи, то веднага спада. Същите констатации са направени и за 3-4 годишните деца. Нивото на кортизола се покачва най-много при онези деца, които са били определяни от възпитателите за „срамежливи“. Според д-р Меган Танер тези деца преживяват вътрешна борба в групова среда.

Оказва се, че детската градина не е най-доброто място за децата, защото, както казва д-р Бенджамин Спок, „там грижата и вниманието са недостатъчни за тях“. Детската градина е образователна услуга и затова трябва да бъде по желание на родителите, а не да е задължителна. Все едно държавата да признава само услугите на магазините „Фантастико“, например, и да ни задължава да си купуваме стоки оттам. Да глобява онези, които не са доволни от качеството на някои стоки в тях и са решили да започнат да се занимават със собствен бизнес в областта на търговията или да изберат друг магазин, който да отговаря на техните потребности и вкус. В действителност, забавачката дава възможност на майката да започне работа, когато реши и никой не може да й попречи за това. Обаче защо трябва да се глобяват тези родители, които търсят и други възможности за образованието на своите деца и са се ориентирали към алтернативни форми извън системата на държавното образование.

Това, че детето не е посещавало продължително време детска градина, не може да влияе върху постиженията в училище. Липсата на конкурентоспособност в образованието е една от основните причини за ниската успеваемост на учениците. Държавното образование не е в състояние да предостави услугата, която родителите желаят и която да отговаря на техните собствени разбирания и философия. Освен това, то не може да бъде качествено, ако учителите не са поставени в условията на конкуренция. Ако родителите имат право да избират вид образование за своите деца, учителите ще бъдат мотивирани да работят по-добре, да повишават своята квалификация. Управляващите пренебрегват всякакви алтернативи извън системата на държавното образование. Те по-скоро се страхуват да не загубят своята власт над образованието.

Автор: Донка Недялкова

Коментирай
0 rate up comment 0 rate down comment
Веселин ( преди 10 години )
Авторът показва отлично разбиране на материята и свободния пазар. Образованието трябва да се остави на пазара а не на държавата, която го съсипва както всичко друго, с което се захване.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар