Да спрем да крещим на детето си – как?

Доста е неприятно, когато си изпуснете нервите пред детето, нали? Не само, че то се чувства зле от крясъците, а и вие изпитвате огромна вина след това. Никой не иска да вика и да крещи на детето си и едва ли някой планира предварително да го прави, но сме хора и такива изблици на ярост се случват. Пък и хората имат слабости, някои незначителни неща понякога са в състояние да ви докарат до лудост, необяснимо защо.

Ако не успявате да си изградите собствени техники за това как да овладявате гнева си, можете да сверите опита си с нашите съвети. Ето някои от тях:

Мислете няколко крачки напред.

Колкото и да ви ядосва, че децата закъсняват за училище, въздържайте се да им се развикате. Затова гледайте да сте готови преди децата, за да можете да им помогнете да се справят по-бързо и да имате време да ги заведете до училището без да закъснеете. Ако трябва в началото си направете списък кое след кое да направите и така ще спестите време.

Имайте реалистични очаквания.

Преди да се развикате, си помислете дали 6-годишният ви син нарочно е забравил да си подреди стаята, след като цяла седмица ви е слушал и е спазвал стриктно каквото сте му наредили. Но децата са си деца – често забравят задълженията си и мислят само за игрите. Нима и вие не сте били дете? Забравихте ли?

Свързани статии

5 начина да не бъдете дразнеща майка

Практични съвети, за да подобрите възпитателните си методи през новата година

Как да укротим непослушното дете?

Бъдете пример за подражание.

 Апострофирайте по-големия си син, когато крещи на малката си сестра, например. Но го правете с назидателен, а не истеричен тон. И не забравяйте, че е много вероятно един ден децата ви несъзнателно да започнат да общуват по вашия модел.

Спомнете си ролята си.

Вие сте техен възпитател, а не фелдфебел. Уважението в казармата може и да се постига чрез силови мерки и страх, но вкъщи крясъците по-скоро биха довели до загуба на такова.

Мислете като учител.

Те не приемат лошото поведение на децата твърде лично. Ако се научите да го правите, ще установите колко по-лесно сдържате нервите си. Така че, ако досега сте се вбесявали, защото детето ви оставя празни кутии от мляко в хладилника или защото не си оправя стаята, а чорапите и дрехите му са разхвърляни навсякъде, си спомнете, че не е за да ви дразни нарочно – просто децата преминават през тези етапи в израстването и вие трябва да се въоръжите с търпение, вместо с високи децибели!