Здравейте,

Моите гарджета са две – Петя Кирилова на 9 г., и Михаил Кирилов на 1 месец.
Несъмнено най-хубавото преживяване на моето момиченце беше раждането на най-малкия член от семейството. Идването на братче или сестриче бе свързано с незабравими, напълно нови преживявания. Бременността на майката, перспективата за едно ново “другарче” у дома, за едно близко същество за цял живот вълнува много всяко дете.


По време на бременността ми имах време да й разкажа всичко за зачеването, за раждането. Често обяснявахме, че бебето ще бъде съвсем малко, когато се роди, че няма да може да ходи и да говори, но постепенно ще порасне и ще стане истинско другарче. Правехме това, за да не очаква, че бебето ще бъде просто едно друго дете като нея.

Когато се завърнахме у дома с новороденото братче, тя беше много щастлива, искаше да го държи, да го храни, да го преоблича, да се грижи за него. Постепенно се изправихме и пред необходимостта да балансираме вниманието си между бебето и каката. Наистина, присъствието на бебе у дома изисква много грижи и време, но това са в по-голямата си част практически грижи – да е нахранено, подсушено, облечено, т.е. емоционалните нужди на бебетата все още не са толкова сложни, колкото на едно пораснало дете. Дъщеря ми успя доста бързо да приеме бебето в семейството ни и ми се струва, че е напълно искрена, когато ми казва: “Мамо, много се радвам, че имаме бебе”.

За мен те са най-добрите, най-сладките, най-умните, най-чаровните и най-прекрасните деца, най-ценното в живота ми, чувствам ги като неразделна част от сърцето си, като частица от душата ми.