След университета основната задача за децата е да си намерят добре платена работа в офис, по възможност с климатик и секретарка. А за момичетата? Те трудно могат да си извоюват шефско място, освен ако татко не плати за отварянето на собствена фирма, но пък родителите са щастливи, ако щерката си намери “добро момче” – в превод значи с добра работа, да не кръшка по мадами, да не пие и с една дума да е домошар, който да си гледа само семейството.

Планът максимум предвижда непременно задомяване. Затова и по-възрастните направо изпадат в паника и клатят съжалително глава, как внучка им живее с едно момче вече цяла година и на, още не са подписали или пък вече е на 30, а си няма приятел. Това почти е равносилно на семейна трагедия. И ако на 15 на децата им е било строго забранено да ходят по гаджета и да мислят за секс, защото на този етап програмата максимум е заета с това да влязат в елитни училища, да научат поне три чужди езика и поне да изсмучат от пръстите си какъвто и да е талант. Когато прехвърлят 30 години и циркулират в кръга от работа към повече работа, родителите сериозно се притесняват, че децата им нещо не са наред и ужас, къде ще отиде семейното имане, което са трупали цял живот, ако видиш ли, няма кой да осигури наследник. Дали именно те не са виновни и не са ги объркали малко, когато са били още на 15?

Родителите си имат програма, която със сигурност е разумна. Смятат, че до към 35 години децата им вече трябва да са самостоятелни, да са се уредили с апартамент, кола, семейство и поне с едно дете. За това естествено дават мило и драго, бабите ще напуснат работа, само и само да станат детегледачки на единственото си внуче, дядовците пък ще извадят спестяванията, за да купят на младите кола – да са и те като другите. Да си имат всичко и да не се притесняват. Ако момичето не може да готви, мамичка ще се превърне и в семейна готвачка, ако трябва, само и само да се разбират младите и да си живеят в мир и сговор. С най-добри чувства ще дават всякакви съвети от това какъв цвят да са пердетата в кухнята, до това кой трябва да разпределя семейния бюджет.

Ако децата решат да сменят работата или да изберат някое по-ниско платено поприще, родителите чертаят най-трагичната картина как децата им ще завършат като просяци до боклукчийската кофа и никога няма да могат да се оправят.

Ами прави са си родителите. Не мислите ли? Нали на стари години и те трябва да си поживеят един спокоен живот, без да тичат от родителска среща до частната учителка по математика, от алианса до педиатъра и обратно. Сега вече трябва да получават картички за Коледа, на които са семействата на децата им – задружни, усмихнати и доволни. И да се радват, че цикълът на живота продължава. Щафетата е предадена и сега друг трябва да преследва програма максимум и друг да посвети живота си на това да претвори Американската мечта в реалност.

Най-доброто за децата
Децата на фокус