Как да накараме клечовците да ядат, а малките мечовци да спрат да се тъпчат? Този въпрос занимава майките още от момента, в който прегърнат малкото човече и му дадат да суче. Веднага започват да се въртят въпроси от рода на: дали не е гладно, дали да не го дохранвам с изкуствено мляко? А като порасне и дали да не му дам, освен предвиденото, и още нещо за вечеря?

Майките и най-вече бабите, по-често смятат, че децата не си дояждат, отколкото че преяждат. Винаги мислят, че може още нещо да им се даде да си хапнат, особено между храненията. Коя баба не иска да изглежда добра и не купува на внучето си зрънчо с играчка, кроасан с татуировка или каквото се рекламира в момента по време на детските предавания по телевизията. А 90 % от рекламите са именно на така наречените junk food, определяни от лекарите като вредни. До момента поне аз не си спомням реклама на плодове и зеленчуци, освен една единствена кампания посветена на морковите. Няма и награда, ако купим килограм череши например децата да получат балонче или фигурка на любим герой, но ако си купят кроасан с шоколад ще попълнят колекцията. Детето ми обича само кроасан със сладко, но често носи в къщи кроасан с шоколад, именно поради горната причина. Ето защо и майките напълняват, ако оставят рекламите да хванат в плен децата им. А в днешно време е почти неизбежно. Дори да изхвърлим телевизорите си, в детската градина или в училище ще научат колко яки светещи стикери има еди си в кой чипс.

А колко пъти сме чували доволни баби да споделят как тяхното внуче изяждало и супичката и второто, че искало и допълнително дори. Има такива деца, които са радост за бабите и бързо се превръщат в проблем за родителите, защото наднорменото тегло се отразява негативно върху подрастващия организъм. Как да се преборим с това – клечовците да заякнат поне малко, а мечовците да отслабнат.

Първо като им създадем режим на хранене. Това е доста трудно, особено, когато ние самите нямаме такъв – хапваме, когато и каквото има. Заради децата трябва да помислим поне за домашно приготвена супа. Защото иначе детето ще гледа от нас и ще свикне, че когато е гладно може да хапне пица на парче, кроасан или чипс. И няма да стане да учим детето, че е вредно да се консумира чипс, а редовно да ни вижда пред телевизора с голямата купа хрупкав чипс или пуканки. Ако не искаме да яде определени храни, то трябва да си наложим и ние да не ги консумираме, поне не пред него.

Правото на избор е много важно, дори при храненето. Хубаво е да можем да предложим на децата си разнообразна храна, от която то да може да избира – дали за закуска предпочита препечена филийка със сирене и домат, или варено яйце с шунка и краставица. Ако детето само е избрало, какво иска за закуска, то вероятността да го изяде е по-голяма. Но не се вкарвайте в непредвидени филми, като дадете право на избор, а се окаже, че избрания деликатес не е в наличност или е нещо, което не бихте искали детето ви да консумира. Не би трябвало да поставяме свободата на избора по начин, че на въпроса – какво искаш за закуска – да ни отговорят: снакс с кока кола. Естествено, после ще има недоволни и доверието между нас ще се пропука. Затова дори да не сме чели философския труд на Киркегор – Или... или... може с успех да го практикуваме при установяване на хранителни навици у детето. Дори да имаме само сирене и хляб пак можем да дадем избор – какво искаш филийка със сирене или попара със сирене. Майките винаги се налага да бъдат хитри като цяла глутница лисици.

В днешно време плодовете и зеленчуците са скъпи, да не кажа, че са прекалено скъпи, но доколкото можем, поне в сезона трябва да предлагаме на децата си от тях. Че търговците злоупотребяват в полза на junk food – храните е безспорно. Винаги на нивото на детския поглед се поставят бонбони, чипсове и подобни изкушения. А няма да забравя в началото на пролетта в кварталното магазинче 1 ягода струваше 50 ст., колкото една вафла – да се смееш ли, да плачеш ли? Е, кое изглежда по-достъпно? Ако не сте евро баба, с пачки в банката, логично е да купите вафличка, а не после детето да каже – баба ми купи само една ягодка, ако въобще е запомнило жеста.

Не трябва да забравяме, че и децата не са ни преотстъпени за дресура в цирка и ако изхвърли боклука, изяде си основното ядене, то може да получи шоколад или бонбони. Животните ги дресират по този начин – ако направи това, което е правилно, получава награда под формата на нещо вкусно, ако не се подчини, то бива наказвано. Но ако стигнем до там и при възпитанието на децата ни, горките ни деца? Много е важно те да разбират кое, поради какви неща се прави – причинно следствената връзка и логичността на процесите е много важна и храненето може да послужи за първите уроци по темата. Да може да се съобразяват тези причинно следствени връзки и да се прогнозират възможните изходи от ситуацията ще дадат много голямо предимство при справянето с превратностите на живота в бъдеще. Консумацията на полезни и вредни храни е един много добър пример. Докато пазаруваме заедно с децата, готвим или играем можем между другото да обясним, какво се случва, ако се консумират само пържени храни, как се отразява това на стомаха и като цяло на организма. Тогава няма да има нужда да забраняваме каквито и да било храни, по-скоро можем да чуем детето да ни направи забележка, че супата е прекалено мазна. И когато около детето има страшните за нас сладки и хрупкави изкушения, да видим, че детето ни подхожда към тях разумно. Звучи доста пожелателно, защото и аз досега не съм видяла дете, което да не обича гореспоменатите junk food, но да се надяваме поне, че няма да прекаляват с тях.

* * *

Детското приятелство
Децата стачкуват, стачкувайте и вие
Да награждаваме ли децата в къщи
Спортуват ли българските деца?
Какво похапват децата ни?
Детското затлъстяване носи рискове за сърцето
За гнусливи майки и злояди деца