Марти и нейната нова история от рубриката "Дневникът на Мартина".

Ако днес беше жива, баба щеше да навърши 92 години. Обичаше да пее стари градски песни. Пишеше писма и пращаше картички на целия свят. През лятото слагаше широкопола шапка и рокля на цветя. На 1-ви юни рисувахме с тебешири по асфалта и ядяхме сладолед.

А на Коледа си тананикахме „Елхови лес”. Моята баба правеше невероятни кюфтенца и винаги имаше дълбоко скрит резерв от сладки изкушения. Независимо, че беше диабетик. Експертно обясняваше, че фигурата на жената трябва да е като бутилка на Кока-Кола.

Баба беше душата на компанията и обичаше живота. Не се страхуваше от старостта. Приемаше трудностите с усмивка. 

Споменът за нея нахлу в главата ми, когато работата ме срещна с друга невероятна жена - баба Веселия от Монтана! Мизерната й пенсия от 236 лв. и счупеният крак, не пречат да е луда глава. На 81 години скача с парашут. За да запълни празнината, която е оставила смъртта на съпруга й. Обича адреналина, облаците, самолетите, усещането да бъде жива. 

Възхищавам се на такива хора. Които с лекота приемат отмерваното от стрелките на часовника време. Които не крият белите си коси и се гордеят с петънцата по вече набръчканите си ръце.  За тях няма златна възраст, за тях всеки ден е дар. За тях старостта като разстояние придава двойно очарование.