Дневникът на Мартина

Бергамо – перла в черупка от гранит

Дойдох, видях, влюбих се

25.04.2016г. / 16 51ч.
Аз жената
Снимка: Мартина Ганчева

Снимка: Мартина Ганчева

Скъпи читатели, днес споделяме една история на Марти за нейното пътуване в Бергамо. Не забравяйте да видите и останалите нейни разкази в рубриката ни „Дневникът на Мартина“.

Никога не пътувам без дневника си! Думите са на Оскар Уайлд! Обаче важат с пълна сила и за мен! През последните няколко години имах възможност да пътувам до Италия, Франция, Гърция, Унгария, Румъния. И реших да споделя емоциите, наблюденията и приключенията си с вас. Затегнете коланите! Всяка седмица през следващия един месец ще странстваме!

Започваме с фотодневник от Бергамо, Италия.

Неочаквано се препънах в Бергамо покрай една командировка. И се влюбих – от пръв поглед, лудо, безвъзвратно. Тази перла в черупка от гранит е идеалното място за късни мързеливи сутрини и за леки романтични разходки.

Макар че го наричат град на хълма, Бергамо е скрит в сянката на Милано. Някога вдъхновявал творци като Петрарка и Стендал, славел се с открития като полимера и мотоциклета. Днес опиянява с гледки, вкусове и аромати.

Неслучайно една стара бергамска поговорка гласи „Не питай домакина хубаво ли му е виното“. Наистина, няма нужда да питате. Тук всичко е невероятно. Особено в Стария Бергамо, където времето е забравило да тече.

Малки, кокетни бутичета и кафененца, местен пазар, от който може да си купите мортадела, прошуто или сирене, местно производство. А джелатото – в никакъв случай не го пропускайте. Това е традиция на над 150 години.

Срещата на сладоледа с кафето в Италия е като любовен акт. Освежаващ и изпепеляващ. Не аз, жителите на Бергамо са го казали – Любовта не е полента (традиционно италианско ястие – има го и в сладък, и в солен вариант).

Мога още много да ви разказвам за моята авантюра с Бергамо, но най-добре е да я преживеете сами.

Снимка: Мартина Ганчева

Коментирай