Скъпи читатели, днес споделяме нещо кратко, но написано от сърце от Марти. Вижте и другите нейни разкази в рубриката ни „Дневникът на Мартина“.

Тази година нямаше Великден. Празнувах с яйцата и козунаците на другите. Добре че е Facebook. Да си открадна малко радост. Тази година не отидох на църква. И не запалих свещ. Загубила съм вяра.

Тази година нямаше трапеза. И празнична вечеря. И споделени усмивки. Годината е трудна. В такива дни е трудно да пишеш на белия лист. Дневникът са спомените ти. И старите снимки. И прашасалите албуми.

Как с баба си правехме пикници в парка и ловях пеперуди с нейната широкопола шапка. Как с татко ходехме на кино и той ми разказваше за нещата от живота. Как гледах детски, а мама ми правеше пица.

Нямам нужда от дати в календара, за да празнувам. Семейството е рай. А вкъщи е навсякъде, където семейството ни е заедно.