Павлина Йосева е поетеса, художник, оператор, режисьор и верен приятел на „Поетично кафене“ – ежемесечни срещи за поезия, организирани от Kafene.bg. Павлина има много таланти, но може би най-чаровното й превъплъщение е в „Баба Мара“ – цикъл от хумористични стихотворения с главен герой една витална, любознателна и любопитна възрастна жена. Ето какво още сподели тя за читателите на Az-jenata.bg.

Представи се, моля, накратко за нашите читатели.
Аз съм Павлина Йосева. Родена съм в Шумен. По професия съм тв-оператор и режисьор. В литературното пространство на интернет съм по-известна като Pin4e – моето детско име. През 2011-та година събрах кураж да издам една малка книжка, наречена „Еротика по селски“. Казах кураж не случайно. Много пъти започвах да подготвям книгата и се отказвах, защото съзнавах колко трудна е тя за четене, особено за хора, които не са чували как се говори в североизточна БГ посока. Накрая взех решение и записах в студио CD (към книжното тяло), което като послуша известно време човек и започва да усеща думичките.

Поезията за теб е...
Всичко! Тя прави света още по-хубав!

Кои са любимите ти теми, имаш ли натрапчиви, непрекъснато идващи в главата ти теми? За какво мислиш, че никога няма да пишеш?
Нямам любими или натрапчиви теми. Единственото усещане, което напомня „натрапчивост“ при мен идва от това, че аз имам невероятна памет за поезия. Чувам или прочитам някое стихотворение два или три пъти и готово! Но тази моя способност много ми помага в писането, защото всъщност аз работя над стиховете си денонощно. Запомням веднага какво съм написала и мозъкът ми редактира в движение, каквото и да правя. За какво няма да пиша ли?! Не знам. Според мен всяка емоция може да се превърне в стихотворение!

Ти самата какво обичаш да четеш? Поезия или проза? Последната книга, която си прочела и те е развълнувала?
Обичам да чета и проза и поезия. Абсолютният мой фаворит е Никос Казандзакис! Според мен той пише поезия в проза! Толкова извисен е езикът му! Поезия, обикновено се чете в подходящо настроение, докато добрата белетристика може да се чете винаги. Съвсем скоро прочетох „Стъклената река“ от Емил Андреев! Ако можеше да чуете с каква интонация го казвам, веднага щяхте да разберете колко много харесвам тази книга. И съм горда, че имаме изключителни български автори.

Жената днес е...
Силна! Ако някоя жена се чувства слаба, това е само защото още не е осъзнала силата на слабостта си. Може ли човек, който дава живот на другите, да не знае какво да прави със своя?!

Силата – къде да я потърсим, как да станем силни?
Няма готови рецепти за живот. Смятам, че това е строго индивидуално, но чувствам, че щастието е в нас. Ако не го открием с първия поглед навътре към себе си, трябва да опитваме пак и пак.

Мъжът днес е...
Изчезващ вид. Все по рядко се срещат „мъжки мъже“, както ги наричам в едно свое стихотворение. Визирам неща като кураж, чест, кавалерство. Днес тези мъжки качества, като че ли, принадлежат повече на жените.

С каква мисъл най-често се събуждаш сутрин?
В 99% от случаите утрото пристига с мисълта, че днес е страхотен ден! И обикновено доказателствата за това не закъсняват!

Според редица проучвания и статистики българите се възприемаме като нещастни и се оплакваме често. Кое според теб ни прави нещастни и как да избягаме от това усещане?
Ако човек се приема като жертва, той никога няма да бъде нещо друго. Почти всичко в живота ни зависи от нас, така че никакво вайкане! Файда от това – никаква! Действие-е-еее-ее-ее! или „ЙееЕкшън!" – би изкрещяла баба Мара, защото нея я каниха дори в Холивуд!

Пожелай нещо на нашите читателки.
Много по- лесно е да разплачеш, отколкото да разсмееш някого. Играейки по „тънката струна“ на душата човешка – несподелена любов, раздяла, смърт – винаги можеш да изтръгнеш сълза от окото на човек... Но най-хубавото нещо, според мен, е да видиш сълзи от смях в очите на хората! От сърце желая на всички по много от второто! Много поводи за усмихване! А ако в момента няма – да си ги създаваме!

Ще подариш ли едно свое стихотворение на Az-jenata.bg?
Ето едно от приключенията на баба Мара:

СМС от Холивуд

Напрау ша умръ!
Напрау ша умръ! :)

Получих sms ут Холивут.
Те час пу час звънят, та са не трайе!
Офф, сигур тряба млогу да си луд,
фсе мазни главни роли да играИш.

Сига ни мож`! Кузъта ша доя.
Мисиркити с мамул ши понараня.
Ма с таз склирозо-смахнатъ главъ
са сетих, чи фдигам, кът забраих.

Прасету и биз туй си йе свиня!
Ши натуря фасуля и пиперя.
Оф-фф, пак звънят. Напрау ши умра
ут тъз американцка далавера!

Щот няма фтора, същу къту мен,
ей тъй да са надупва у екраня.
Той, Спилбърк чак са фърга пу курем,
и дажи искаши да му пристана...

Ши спирам да приказвам, чи звънят.
Отювам със галош да ги умеря!
Ей тъй! Егуистичну ши лишъ
светъ ут мойта `убус чуждуземнъ!

Прочетете още: