Скъпи читатели, днес споделяме няколко вдъхновяващи реда с мирис на море, от рубриката „Вдъхнови се с Константина Живова“.

Ако морето можеше да говори, сигурно щеше да ми разкаже...

За всички онези хора, които сядат на топлия пясък и тихичко споделят с него своите мисли.

Морето знае всичко за всички, които са останали за миг с него. Знае нашите най-съкровени мечти, най-бленувани желания, най-големи болки и страхове. Морето знае всичко.

Стои мълчаливо и слуша всяка наша мисъл, която споделяме.

Морето събира в себе си всички наши чувства и емоции.

Мигът на споделяне, мигът на самота, мигът на любов.

Мигът, в който ставаме по-силни, ако се вслушаме в шума на вълните.

Любов, която не може да се опише.

Любов, която изпитвам, седейки на топлия пясък и слушайки вълните на неговия разказ.

Любов към морето, към сините му вълни, към свободата, която ме кара да чувствам.

Едно море и аз.

Едно море и всичко, за което мечтаем.

Едно море, което обичам.

Едно море, без което не мога!

А ти седял ли си сам, на среща с морето?

Константина Живова

Снимка: Русалин Илиев