Светът за пореден път бе разтърсен... Болка, гняв, безсилие... Всеки от нас поне веднъж е искал да изкрещи в лицето на тероризма. Следващите редове от Константина Живова, споделят скръбта, вдъхват сили, надежда... Надежда, че доброто винаги побеждава.

Аз съм човек.

Имам семейство, деца, мечти и надежди.

Но нямам възможност да ги споделя и изживея.

Заради тебе!

Ти, който ни превръщаш в мъртви души.

Ти, който нямаш сърце да обичаш.

Ти, който убиваш детски мечти, големи надежди, родени животи.

Ти си виновен, че утре някой от нас няма да го има.

Ти си онзи, който с широко отворени очи убиваш невинни човешки животи.

Ти!

Ти си изрод.

Ти си убиец...

Но аз съм човек. И ти няма да ме накараш да спра да живея.

Ще те мразя, но няма да се страхувам от тебе.

Ще продължа да мечтая, да пътувам, да обичам и да живея.

Ще се боря със зъби и нокти срещу тебе.

Защото ти си просто убиец, а аз съм човек.

Човек, на когото му се живее!