Бели снежинки, искрящи снежинки, снежни снежинки... Улавяме се, че напоследък си повтаряме тези думи като мантра, с надеждата наистина да видим снежни снежинки, а не само хартиени. Дойде ли декември, всички се надяваме да има сняг, поне за Коледа. Поне за едно спускане с шейничката, поне за един уикенд, поне за едно снежно ангелче и един истински снежен човек. Поне за една снежна бяла стъпка. Душата ни вече копнее за бялата магия на снега, за чистота и белотата, която ни предизвиква да се вгледаме в себе си и да закопнеем за пречистване – снежно, кристално свежо и бяло. Душата ни копнее за снега... за чистия, за белия, за истинския сняг. А децата го очакват като Коледно чудо.

Но уви, всяка следваща зима е все по-малко снежна и все по-кална, по-мъглива и по-мръсна. По-възрастните хора си спомнят безкрайните снежни зими, които започват от ноември и снегът се разтопява чак през март. Преспи от по един метър, искрящо бял сняг, огромни снежни човеци и бели заледени пързалки – за такива приказни зими днешните деца могат само да слушат истории. Ако има кой да им ги разкаже, разбира се.

А случи ли се такава зима, предполагам, че ще обявят бедствено положение, защото в момента и десет сантиметровия сняг хвърля в паника градските управи. Оказва се, че вече все по-малко сме готови за пухкавите бели снежинки, обаче все повече се надяваме да им се порадваме за по-дълго. И ако искаме да покажем на градските деца какво е истински сняг, то трябва да ги заведем някъде на хижа високо в планината или на село, за да вкусят поне малко от истинската зима.

Все пак се надявам, че снегът по нашите земи няма да остане само в приказките и като елемент на коледната украса.

Може би вече имаме носталгия по снега, защото колкото по-малко сняг има, толкова по-силно е желанието ни снежинките и снега да присъстват в празничната коледна украса. Имаме изобилие на снежни елементи. Снежинки от стиропор, снежинки от памук, снежинки от хартия, снежинки от тюл, снежинки от брокат, дори кристални и стъклени снежинки. Всичко, което е бяло, блести и поне малко ни напомня за истинския сняг го използваме, за да пресъздадем приказната феерия на истинските снежинки.

Купуваме си флакони с изкуствен сняг и рисуваме ледени снежинки по прозорците, а само преди десет години ледените снежинки завладяваха света и ни се струваше, че зимата никога няма да свърши. Сега мечтаем за истинска зима, за истински сняг и за истинска чистота. Какво не бихме дали за да усетим топящия се сняг по клепките, да изтупваме дълго и продължително ботушите си пред вратата след дълга разходка сред преспите. Дори сме готови да се разболеем, но да имаме удоволствието да посмучем истинска ледена висулка.

Дали снегът ще остане само в спомените ни, дали децата ни ще видят истинска бяла зима? Дали знаем какво да направим, за да си върнем истинската зима и истинските неща? Дали можем? Дали наистина искаме?