Много често ни се случва, когато сме вбесени от личен или професионален проблем, да излеем цялата си ярост върху най-близкия ни човек. Класика, нали? Този, когото най-много обичаме в живота си, най-често ползваме и за боксова круша на емоционалните си изблици.

Защо обаче това се случва и можем ли да спрем да обиждаме и нараняваме най-обичните си хора?

1. Той винаги е подръка

Изкарваме си гнева на любимия, просто защото той винаги е до нас. Когато споделяме, когато сме радостни, когато ни боли и съответно, когато сме ядосани, пак той опира пешкира.

2. Страх да влезеш в конфликт с истинския виновник

Най-честата причина да си изкараш яда на близките е, че всъщност те е страх да го направиш с истинския виновник за гнева ти. Дали това е шефът, някой колега или пък приятел/съсед, страхът да се скараш с него очи в очи, е причина да го направиш с любимия. Но помисли, честно ли е така?

3. Знам, че той/тя винаги ще ми прости

В болест и здраве, в бедност и богатство, той ще е до теб. Ще те обича, подкрепя, ще ти вярва. Ще прощава. Да, ама не! Ако хиляди пъти си се разкрещявала безпричинно (поне за него), без дори после да си направиш труда да се извиниш, можеш да си сигурна, че скоро ще му писне и ще си тръгне. Всеки човек има праг на търпението, колкото и влюбен да е.

Ако искрено желаете да спрете да адресирате тези изблици до близките си и любими хора, следващия път, когато сте готови да се разкрещите, просто спрете за миг и бройте до 10. Звучи като клише, но наистина действа. Няколко секунди тишина и ще усетите как ви завладява спокойствие. След още няколко минути ще ви се струва абсурдно как щяхте да се скарате с половинката си за нещо, за което той въобще не е виновен.

Снимка: Reuters

Прочетете още: