За истинската, взаимната, чистата любов, за която всички мечтаят

Пиша ви за Любовта, но за истинската, взаимната, чистата, за тази, за която всички мечтаят или са мечтали и тази, която малко имат късмета да изпитат през живота си или малко са дораснали за нея и готови да я оценят.

Пиша ви за дълбоката Любов, която двама изпитват ли един към друг, имат ли този късмет, се чувстват вълшебно. Чувстваме се благословени и знаем, че това е късмет и приказно чувство, което ценим високо, предпазваме го и за което чувство се грижим всеотдайно – като за цвете, дръвче. И, когато всичко е искрено и чисто, дълбоко от сърцето, се радваме на красотата и плодовете на любовта.

Тя, дълбоката Любов ни кара с лекота да даваме всичко от себе си всеки ден, за да виждаме любимия щастлив, често да се съобразяваме с това, което на него би му допаднало повече.

Тя ни кара да показваме свободно и говорим спокойно за чувствата си.

Същевременно пак тя ни кара с лекота да си даваме свобода и да бъдем отговорни към дадената на нас.

Дълбоката любов е, когато всеки е 100 % себе си и тъй като има обич, приемане, подкрепа, мотивация, често се случва всеки сам да поиска да подобри нещо в себе си.

Само когато имаме споделено усещане за дълбока любов, страст, хармония, спокойствие, .... за Всичко само в обятията на любимия, забравяме себе си и това не ни тежи, а ни окрилява и вдъхновява.

А когато си показваме колко сме благодарни и колко ценим и най-малките жестове и постъпки на любимия, забравяме себе си и даваме своя максимум в сбъдването на общите ни мечти и лично тези на любимия.

Есето е от Елица Чинкова, участва в конкурса на Az-jenata.bg на тема „Да обичаш дълбоко значи да забравиш себе си“