Полигамията в учението и живота на Карл Густав Юнг

Не е бил “учен сухар”, а умеел да води завладяващ разговор. С голяма ерудиция и остро чувство за хумор, крайно интелигентен, строен и напет, той бил особено харесван от жените. Те се лепели на рояци около него. Привличала ги неговата осанка, сила, власт. Обожавали го. Проявявали желание да му се подчинят, да бъдат под негово здраво ръководство, покровителство и защита. А по-силните и умни се изпълвали с желание да му сътрудничат, да му помагат, да го вдъхновяват, да му отдават своята любов и нежност и да му помогнат да напредне в живота и професията си.

Подобно на Гьоте, с когото се чувствал кръвно сроден – според едно предание дядо му е бил незаконен син на Гьоте, Юнг се отнасял към жените самоуверено, търсел в тях вдъхновение за творчество и извор на допълнителна сила за повишаване на личната си жизненост, която далеч не била малка. Радвал се да го величаят и да бъде център на тяхното внимание. Превърнал жена си и голяма част от своите любовници в научни сътруднички. Те се надпреварвали да му помагат (въпреки че жена му се грижела за петте им деца). Съдействали му в работата, правили му библиографии, събирали литература за него, набавяли справки, превеждали книгите и статиите му на чужди езици и всячески допринесли за разрастване на неговата слава.

Самият Юнг предпочитал компанията на жени пред тази на мъже. Тях по-лесно омайвал и подчинявал на силната си воля. Според някои сведения майката на Юнг е била дебела, грозна, авторитарна и лоша жена. Затова Юнг не можел да приеме идеята на Фройд за Едиповия комплекс. Считал, че той го е измислил, понеже неговата майка е била красива и обаятелна. По всичко изглежда, че Юнг се е гордеел да играе ролята на красив, силен и желан самец, да експлоатира жените материално, емоционално, интелектуално, плътски, душевно и духовно. Още от младеж си позволявал свободни бележки по техен адрес и коментирал на всеослушание прелестите им.

Характерен е скандалът, който предизвиква неговото крайно егоистично, трезво научно отношение към собствената му братовчедка Хели (Хелен), имаща медиумни спиритически качества. Тя се влюбила в него, а той я използвал едва ли не като “опитно зайче”, за да изучава на неин гръб неизвестни страни в човешката психика. Ръководел спиритическите сеанси, в които тя била медиум, макар те да били очевидно изтощителни за нейното здраве, разболели я, а накрая починала изнурена и с разбити нерви от туберкулоза. Може би и поради обидата, че той публикувал като научен психиатричен труд наблюденията и разсъжденията си за тези сеанси, където откровено заявил, че тя е истеричка (заболяване считано в тази епоха за проява на израждане). Нейният годеник веднага разтурил годежа и никой не поискал повече ръката й. Всички негови роднини били потресени от този скандал и от факта, че без капка угризение на съвестта той жертвопринесъл собствената си братовчедка в името на научната си кариера.

Следователно, на Юнг не му липсвала известна доза безкруполност в отношенията му с жените. Той инструментализирал връзките си с тях за собствени цели. Най-вече за духовно и професионално израстване. В името на знанието, истината и науката – едни сами по себе си нелоши цели. Лишен от предразсъдъци и скрупули, от един момент – след срещата си с Ото Грос – Юнг превърнал своите най-красиви и изкусителни пациентки в любовници и асистентки.

Неговата самоувереност, остроумие, ирония, пронизителен интелект будели симпатия. По-старите жени му се любували като на вундеркинд и дързък юноша; зрял и силен мъж – левент, с тънък усет и емоционална чувствителност, както и заради специфичната притегателна сила, която излъчвал и с която се отличавал от останалите мъже. Изглеждал много перспективен като мъж и съпруг. Обичал да ръководи жени повече отколкото мъже. Много от заобикалящите го жени даже се прекланяли пред него и искрено го боготворели. Разбира се, когато част от тях се сблъсквали с тъмните страни на неговия характер – те се разочаровали и го напускали, преминавайки към други духовни учители, които според тях били по-почтени, действително искрени и безкористни. Някои от тях предпочели Гурджиев, ала той имал навика да кани вечер красивите си ученички в своята стая и също бил за “свободната любов” и против лицемерното подтискане на половия нагон.

До есента на 1908 г., когато на 33 годишна възраст се захваща с лечението на Ото Грос, Юнг не приемал неговите идеи за възкресяване на полигамията с цел укрепване на психическото здраве на съвременните генерации, разпалване на творческо вдъхновение в тях и “културна ревитализация посредством сексуално разкрепостяване.”

По това време той рискувал да се обуржоази. Бившият беден студент по медицина вече имал свое семейство, богата жена (бащата на Ема бил виден фабрикант), собствен дом, деца, добра работа, придобил заможност и на пръв поглед улегналост. Точно тогава в професионалната му практика и живот навлезли Ото Грос, Сабина Шпилрейн и Антония Волф. И тримата негови пациенти и колеги. Грос го предубедил по отношение на полигамията. След което Юнг превърнал в свои любовници и сътруднички Сабина и Тони. Около 1908 г., четиримата колеги търсели пътища за “самоосвобождение вътре в себе си на несъзнателните творчески сили и даже на гения”. И преуспели в това начинание използвайки като катализатор полигамията.

Инициаторът безспорно бил Ото Грос, прословут бохем и анархист от епохата, навлязъл в психоаналитичното общество на Фройд. Жив романтически гений, той притежавал “ужасната способност да подстрекава други да се държат разпътно, поддавайки се на инстинктивния импулс”. Фройд ценял високо Грос за неговия изумителен интелект. Виждал само в двама души свои наследници – в Грос и Юнг, но признал на Юнг, че за жалост на злоупотребяващия с опиум, морфин и кокаин Грос не му достига здраве, за да разгърне своите дарби. И наистина през 1920 г. Грос бил намерен в изоставен склад в Берлин в безпомощно състояние, след което отведен в санаториум, умрял, вероятно от пневмония.

Ото Грос експериментирал с вещества, въздействащи на психиката (наркотици), с цел да опознае върху себе си средствата за въздействие и управление на психичните енергии. И днес на някои изпълнители на опасни мисии им дават наркотици – за да се премахнат цензурните задръжки идващи от страна на съвестта и да действат напълно автоматично (сякаш зомбирани), без капка нерешителност. В тези свои рисковани експерименти Грос неусетно станал наркозависим и съсипал здравето и психиката си. Той експериментирал и с инстинктивните сексуални импулси за форсиране, канализиране и прехвърляне – за по-мощно сублимиране на енергията, събудена и генерирана в тях в посока на духовно творчество и възраждане на личността чрез оргиастична психотерапия, ревитализиране и овладяване енергийния резервоар на “дивото начало”, дремещо подтиснато и неосъзнато в човешката природа, затрупано от “цивилизацията”.

Този човек притежавал гениален ум и невероятна смелост, но в експериментите със своето тяло, душа и дух разбил телесното си и душевно здраве и объркал духа си до прага на безумието. Не му достигнала волята да се върне назад от наркотиците и оргиите. Прехвърлил гибелно мярата. Юнг притежавал по-силна воля и не ползвал наркотици. Скъсвайки с буржоазното си съществуване той проявил невероятна смелост: заложил на карта семейството, брака си, професията, цялата си успешна кариера, рискувал да предизвика публичен скандал в името на научната истина, престъпил психоаналитичните забрани (идващи от Фройд). Стига се до последната фаза в лечението на пациентка, когато тя пренася събудената си жизненост, влюбвайки се в своя лекар. Той не се поддава, не злоупотребява с влюбеността й, а разумно й обяснява, че тя прави това от благодарност и спокойно я връща реактивирана в реалността с възстановено душевно здраве.

Съображенията за нарушаване на този психоаналитичен запрет били отново от психиатрично естество: правилото се запазвало само в обикновените случаи. При пациенти с повишено либидо и при изникване на силна страст, се приемало за душевно вредно тя да се подтиска и индивидът да се “самоограничи” в едностранчивост. За всички лица с повишено либидо (да не говорим за хиперсексуалните) се приема ново правило: даване път на инстинктивния импулс и овладяване на психичната енергия, която той носи за “духовно възраждане на личността”. И това можело да лекува. Тоест, едни хора могат да се излекуват чрез “подтискане” на страстите – това са по-слабите. Други, по-силните, обратно – биха се разболели от това, при тях напрежението може да предизвика “късо съединение” – те се лекуват чрез съзнателно даване път на страстните импулси и тяхното овладяване за духовно въздигане.

Очевидно в случая се прилагат идеите на Ницше за двата типа хора във връзка с “волята за мощ” (der Wille zur Macht): слабите и силните натури. Слабите се подчиняват и приемат послушанието. Силните се устремяват към култивиране на “свръхчовека” в себе си. В тази връзка изплува и схващането на Ницше за двата вида морал: моралът на слабите и моралът на силните. Вторият вид морал е “новият морал” характерен за “новият човек” на бъдещето. Така към идеите на Фройд се добавят тези на Шопенхауер за волята на метафизически импулс от креативно естество и на Ницше за “свръхчовек”, поетично обрисуван в “Тъй рече Заратустра”.

Целта е чрез разрешаване на полигамията за “силните” да се отхвърлят репресивните механизми на цивилизацията и да се събуди “кръвта на предците” от епохата на матриархата, траяла хилядолетия според Бахофен. На неговото учение се облегнали Грос и Юнг, както и на еволюционистката теория от Ламаркистки вид. Психиатричната теория и практика отхвърля много по-радикално от Фройд институциите и механизмите за социална репресия над сексуалността. Тя дава по-широки хоризонти за еманципация на инстинктивното човешко начало с благородни и духовно-въздигащи намерения, а не на низки и развратни цели.

Така че, когато Юнг превърнал в любовници и сътруднички няколко от своите най-умни, цивилизовани, силни, красиви и страстни, влюбили се в него до полуда, обожание и боготворене пациентки, той не постъпил низко и безнравствено, а високоморално (съгласно втория вид морал на Ницше), духовно ги облагородил и въздигнал, изцелил и засилил, обогатил душевно. Заредил с нови енергии и “нов живот” – тях и себе си самият.

С тази нова практика се обяснява невероятно бързото излекуване на Сабина Шпилрейн, чието име Юнг тактично премълчава в автобиографията си, като не споменава че е имал страстна връзка с нея. Все пак отбелязва защо друг колега преустановил лечението, насочвайки я към него: “Спомням си случая на една еврейка, която бе изгубила вярата си... Тя имаше вече една анализа зад гърба си, но лекарят постигнал такова пренасяне, че я помолил да прекратят и повече да не идва при него, защото обратното би провалило брака му... Тя бе еманципирана западнячка – еврейка, просветена до мозъка на костите, без предразсъдъци”. В хода на лечението Юнг сънувал сън, в който се появила неговата пациентка и го замолила да й даде чадър (фалически символ). Той намерил чадър и й го предал “на колене, като на богиня!”

Лечението продължило по следния начин: “Разказах й този сън, а след осем дни неврозата бе отшумяла”. Аниела Яфе си позволява тук бележка под линия, гласяща: “Случаят се отличава от повечето подобни с кратката продължителност на лечението. Явно Яфе намеква за други подобни случаи на лечение, продължили по-дълго, напр. полигамната връзка на Юнг с Тони Волф траяла 40 години. А Ричард Нол твърди, че по едно време от колегите жени в Международното Психоаналитично Общество, по-голяма част били любовници на Юнг. Според него на една от фотографиите запечатала участници на конгреса във Ваймар на 21-22 септември 1911 г. – от седналите седем жени на първия ред, между които и съпругата на Юнг, Ема – поне още 4-5 били любовници на Юнг. Там седи и Тони Волф, най-трайната му полигамна връзка и “фаталната жена” на Ницше, Лу Саломе вдъхновила го да напише “Тъй рече Заратустра”.
Продължава