Как ежедневните упражнения влияят на болестта на Паркинсон

Болестта на Паркинсон засяга все повече хора по света. Тя засяга възможността за физическа активност като води до пълна инвалидизация, невъзможност за самостоятелно обслужване, говорене, хранене.

Болестта на Паркинсон е прогресивно дегенеративно неврологично заболяване, което се дължи на загуба на мозъчни клетки и невъзможността за възстановяването им. Те произвеждат така необходимия допамин. Обикновено това заболяване засяга хора над 50-годишна възраст.

Четирите основни симптома на болестта на Паркинсон са тремор (треперене) на крайниците, челюстта на лицето, скованост на крайниците, бавни движения и малки, ситни стъпки.

Изследователи от Каролинския институт в Стокхолм, Швеция, са провели изследване по отношение механизмите на протичане на болестта. Изследването е публикувано в списание A Journal of Neurology след 12-годишен период на проследяване.

Изследователите анализирали над 43 000 жени и мъже в Швеция в рамките на 12 години. Нито един от участниците не е имал болестта в началото на изследването. В последствие приблизително 300 участници били диагностицирани до края на изследването.

Най-голямата констатация на учените била, че болестта на Паркинсон има пряка връзка с понижената физическа активност. Тя е предпоставка за отключване и развитие на болестта.

Свързани статии

Заболявания на венците отключват артрит?

10 признака на множествена склероза, за които да следите

Консумацията на чушки намалява риска от Паркинсон

Хората, които са отделяли средно по 6 часа седмично за физическа активност са имали 43% по-нисък риск от отключване на болестта на Паркинсон, отколкото тези участници, които са се упражнявали по-малко от два часа в седмицата. За физическа активност се смятат дори домакинските задължения и ходенето до работата.

Изследователите открили, че мъжете със средна степен на дневна физическа активност са с до 45% по-малко склонни да развият болестта.

Хората, страдащи от болестта на Паркинсон, които се упражняват под някаква форма, се чувстват много по-добре, отколкото онези, които водят неактивен начин на живот. Редовните упражнения, гимнастика, ходене спомагат за притъпяване на симптомите и забавяне на прогресивното влошаване на болестта.