Ревматоидният артрит (РА) е хронично възпалително ревматично заболяване с непредсказуем клиничен ход, често с инвалидизиращи последици.

Характеризира се с хроничен симетричен ерозивен синовит на периферните стави. От болестта може да бъде засегната всяка става, но най-често се ангажират метакарпофалангеалните и проксималните интерфалангеални стави на ръцете, метатарзофалангеалните и проксималните интерфалангеални стави на ходилата, гривнените стави, коленете и лактите. Протича с ежедневна болка, скованост, обща умора и прогресиращо ограничение в ставната подвижност, водещи до нарушено самообслужване. Прогресията на болестта може да доведе до необратими структурни ставни увреди, свързани със значителни функционални нарушения. Въздействието й върху качеството на живот на болния може да бъде опустошително.

Тежки са и социоикономическите последствия поради инвалидизирането на страдащите. В Канада разходите за болните от РА са сравними с тези на злокачествените заболявания. В САЩ са приблизително равни на тези за ИБС и неоплазиите. Анализът на факторите, водещи до нетрудоспособност сред финландското население, сочи, че приблизително 20% се дължат на артритите. Yelin и съавтори съобщават, че почти 50% от болните от РА стигат до инвалидизация в рамките на 10 години след поставянето на диагнозата.

Ревматоидният артрит представлява значително финансово бреме за обществото и от гледна точка на загубата на работоспособност и във връзка с необходимостта от правилно разпределение на здравните грижи. Сериозните последици на болестта както за пациентите, така и за обществото изискват доброто познаване на тази патология с цел ранното й диагностициране и изграждане на ефективен терапевтичен режим.

Началото на РА обичайно е с пик във възрастта между 40 и 50 г.

Среща се 2 до 3 пъти по-често при жените в сравнение с мъжете.

Разпространението му сред възрастното население в различните климато-географски зони е средно 0,6-1,3%.

У нас честотата на разпространението сред населението на ревматоидния артрит е 7.5% ( данни за 2001 г.)

Етиологията на болестта е неизвестна.

Водещ в клиничната картина е ставният синдром, най-често с подостро или скрито начало с бавно прогресиране. Възможно е болестта да започне остро, в течение на няколко дни. Появяват се ставна болка и скованост с най-голяма интензивност в сутрешните часове. Възникват и ексудативни прояви – възпалителен оток в ставите и периставните тъкани. По-късно в хода на артрита преобладават пролиферативните процеси със задебеляване на ставните тъкани, плътно подуване на околоставните структури, водещи до изменение в конфигурацията на ставите. В напредналите стадии настъпват фиброзни промени, предизвикващи ретракция на ставните капсули, връзките, сухожилията, разрушаване на ставните повърхности и като следствие от това, развитие на ставни деформации, сублуксации и контрактури. Движенията в ставите значително се ограничават, а при развитието на анкилоза настъпва пълна неподвижност на една или няколко стави.

Лечението на болните от РА трябва да бъде комплексно и насочено към потискане на активността и прогресирането на процеса, профилактика на обострянията, предпазване от ранна инвалидизация и възстановяване на функцията на ставите.

Патогенетичната медикаментозна терапия включва два вида препарати: противовъзпалителни и базисни (болестомодифициращи антиревматични средства).

През последното десетилетие се възприе становището, че от съществена важност за изхода на РА е ранното агресивно лечение. В изграждането на ефективна терапевтична стратегия основно място заема изборът на подходящ болестомодифициращ медикамент или комбинация от такива. Доказано е, че конвенционалните базисни средства забавят прогресията на болестта, подобряват качеството на живот и редуцират смъртността. При подбора на медикамент от тази група трябва да се има предвид не само ефективността му за пациента, но и неговата цена и странични ефекти. Не бива да се забравя, че терапевтичният отговор към подбраното болестомодифициращо лекарство е основен за прогнозата на болестта. Предсказването на очаквания резултат е трудно.

В ревматологичната практика през последните години навлязоха нови лекарствени средства, които подпомагат по-ефективното лечение на РА. Това са биологичните агенти. Изцяло нова група лекарства, използващи нов “подход” за повлияване на болестта, са т. нар. биологични лекарства или модулаторите на биологичния отговор. Тези лекарства са продукт на съвременните биотехнологии. В сравнение с традиционните модифициращи болестта антиревматични средства от “втора линия”, биологичните лекарства се характеризират с много по-бързо настъпващ ефект и по-мощно въздействие по отношение предотвратяването на прогресивното увреждане на ставите. Тези нови препарати взаимодействат с, и “неутрализират” действието на някои биологично активни молекули, които са крайни “изпълнители” или важни сигнални посредници в осъществяването на имунната атака към определени тъкани и органи.

Обичайно те влизат в съображение при неадекватен терапевтичен отговор към лечението с Methotrexate за комбинирана терапия с него или като самостоятелно лечение. От групата на биологичните агенти клинично приложение намират антагонистите на TNF-?. Използва се и човешки рекомбинантен IL-1 рецепторен антагонист. Регистриран за употреба у нас при лечението на РА е единствената, насочена срещу В-лимфоцити терапия, чийто представител е Rituximab (Mab Thera(r)). Той е химерно моноклонално антитяло, насочено срещу повърхностния клетъчен антиген CD 20+, експресиран върху зрелите В-лимфоцити. Скоро ще бъде регистрирано и първото хуманизирано антитяло, реагиращо с рецептора на IL-6. Посредством блокирането на този рецептор медикаментът повлиява проинфламаторните ефекти на IL-6 в ревматоидното възпаление. Наличен за употреба е и нов биологичен агент, потискащ активирането и пролиферацията на Т-лимфоцитите, които играят възлова роля в патогенезата на болестта.

* * *

Живот с ревматоиден артрит
Как се лекува старческото акне?