Пасифлора – цветето на страстта

Пасифлората е много красиво и нежно увивно растение с изключително интересни цветове. Познати са над 500 вида от семейството на пасифлората. Родината ѝ са субтропичните и тропичните райони на Южна и Централна Америка. Именно заради това невинаги е лесно да се отглежда пасифлора у нас.

Наименованието на пасифлората идва от гръцки и буквално означава „цвете на страстта“. Цветовете ѝ са с различна форма и големина. Обикновено листенцата са продълговати и изглеждат като дълги мигли. Някои видове са с ресничести листенца на цветовете.

Пасифлората цъфти в разнообразни цветове, най-често синьо, лилаво, червено, розово, както и смесени разцветки.

Местоположение и светлина

Пасифлората обожава светлината. Трябва да я поставите на възможно най-осветеното място в дома, ако я отглеждате в саксия. Тъй като тя е увивно растение, прекрасно вирее и до огради, по които да пълзи. Важно е да е изложена на пряка слънчева светлина, тогава пасифлората цъфти най-добре.

Пасифлората развива мустачета подобно на лозата, затова е много подходяща за засаждане в близост до огради, стени, арки, беседки. Препоръчително е да оформяте основното стъбло като го насочвате периодично в желаната посока.

Важно е пасифлората да бъде защитена от силни течения.

Температура

Пасифлората обича топлите температури, но не и жегите. Максималните градуси през лятото е добре да не надскачат 27 градуса. През зимата абсолютният минимум е 6-7 градуса. Пасифлората не търпи измръзване и ако това се случи, ще загине.

Затова е необходимо да я зазимявате през зимата подобно на лозите. Основата на стъблото ѝ се покрива с пръст и плат, който да защити растението от минусовите температури. Напролет стъблото се освобождава.

Поливане и влажност

Пасифлората обича обилното поливане. То, разбира се, трябва да е съобразено с добрия дренаж на почвата. В нея не трябва да се задържа вода, за да не загние кореновата система. През зимата пасифлората се полива умерено, колкото почвата да не изсъхне.

Водата, с която се полива пасифлората трябва да е престояла и мека. Важно е да не е варовите и прекалено богата на минерали.

В летните месеци пасифлората се пулверизира често. Тя обича влагата, което налага обилното пръскане на листата. Така цъфтежът става по-обилен.

Почва и наторяване

Почвата за пасифлората е добре да е обикновена градинска пръст, подходяща за отглеждане на саксийни цветя. Не е необходимо почвата да е особено плодородна и обогатена с допълнителни минерали, тъй като така растежът ще е бърз, но цъфтежът – слаб и необилен.

Наторяването е препоръчително само в периода на растеж на младото растение. Подходящи са амониевият и калиевият тор, които подхранват цъфтежа.

Пасифлората се подрязва през пролетта, особено на местата с изсъхнали листа и клонки.

Размножаване и пресаждане

Пасифлората се пресажда всяка година, когато е млада и на всеки 2 години, когато стане възрастно растение.

Свързани статии

Брасия – орхидеята „паяк“

Ехинокактус – симпатичен кръгъл кактус

Пасифлората – загадъчно екзотична и страстна

Размножаването става чрез семена и резници. Семената се засяват в късната пролет – през месец май. Възможно е засяване чак до края на юли. Преди семената да се засеят е добре да се накиснат във вода за 2 дни, за да омекнат обвивките им.

Засаждането чрез резници става чрез взимане на връхни отрязъци от клонки. Това се прави през февруари до средата на април. Клонките трябва да имат поне 3 здрави листа. Потапят се във вода или мокър пясък. Когато пуснат мустачета се засаждат в топла почва с температура около 25 градуса.

Снимки: Wikimedia Commons