Зорница София съживява Румена във „Воевода“

Началото на 2017-а година е белязано от появата на дългоочакван български филм – „Воевода“ на режисьорката и изпълнител на главната роля Зорница София. Премиерата на филма е на 13 януари.

„Воевода“ е един различен разказ за нашата болезнена история от времето на турското робство. Представен от женската гледна точка към събитията от онези времена, филмът изправя зрителите пред труден избор – да съдят Румена за нейните действия, или да я разберат и приемат такава, каквато е – вярваща в борбата за свобода на България с цената на семейството, децата, собственото благо.

Зорница София разказва как още като дете историята на Румена войвода я вдъхновява след като прочита разказите на Николай Хайтов, част от които е и историята на Румена. Тя споделя как нейният учител Людмил Стайков я е посъветвал да се върне назад в детството си, когато спомените са най-ярки и емоционални. Тогава тя се сеща за образа на Румена и силното впечатление, което ѝ е направила. Така се ражда идеята за „Воевода“.

Снимка: Facebook/Voevoda, The Film

За избора на актьорски състав Зорница споделя, че целенасочено е искала да избяга от до болка познатите екранни лица отново по съвет на Людмил Стайков. Той смята, че за да бъде един исторически филм успешен, лицата в него не трябва да са „онези от билбордовете“. Ето защо тя избира по-малко популярни, но талантливи актьори с изключение на Валери Йорданов, който е един от любимците от театралната сцена и екрана.

Ролите на четниците на Румена са поверени на Горан Гънчев, Димитър Селенски, Леарт Докле, Владимир Зомбори.

Снимка: Булфото

Изборът на главната женска роля изправя Зорница пред трудна задача. Няколко месеца тя провежда кастинги на актриси, певици, малко и много известни лица, дори решава да обяви кастинг за непрофесионалисти във Facebook. Нито една партньорка обаче не стои подходящо до Валери Йорданов, който от самото начало влиза в образа на Стоян Ковача. Но пробните снимки така и не задоволяват представата на режисьорката за образа на героинята.

След публикуването на поканата за кастинг в социалните мрежи приятелите и близките на Зорница започват да ѝ пишат тя да изиграе Румена. Коментарите за това колко подходяща би била самата тя карат талантливата режисьорка да се замисли над тази идея. Така тя решава също да се яви на кастинг. Облича костюма, казва монолога пред камерата и нещата се случват.

Въпреки колебанията си след това тя носи записите от пробните снимки на Людмил Стайков и той ѝ казва: „Зорница, в момента кастингът е за режисьор, не за главна женска роля“, с което окуражава нейния избор.

Снимките на филма са направени на автентични места – в Осоговската планина, Жеравна, хълмът над Жеравна, Сливенския балкан, Исихастките манастири в Шуменското плато, красива пещера над село Осмар, Шуменско, както и крепостта Урвич край София.

Зорница София обяснява колко важни са за нея тренировъчните лагери, които организира преди започването на снимките на филмите ѝ. Такъв лагер е имало и преди снимките на „Воевода“. При него не само актьорите се подготвят качествено за ролите си, но и се сплотяват помежду си, живеят заедно, хранят се заедно, общуват и се сближават. След края на тренировъчния лагер, а и след края на снимките те самите признават, че са се превърнали в задружна чета.

Ето какво още сподели Зорница София специално пред Az-jenata.bg

Вдъхновили сте се от спомена за Румена войвода от детските си години, когато сте чели разказите на Николай Хайтов. Защо точно към този спомен се върнахте, а не към някой друг?

И аз това се чудя! Много силен женски образ и това, че не е измислена, не е фикция и всичките тези избори и неща, които е правила и които сме показали в малка част за мен е ултравдъхновяващо!

Придържахте ли се напълно към истинската история или има и частица художествена измислица?

О, има, разбира се. Но това се прави сценарно, обединяват се сюжетни линии, образи също така, ако си приличат твърде много. Чисто драматургично се прави това. Но сме спазили основните неща, които са по спомените на очевидците, въпреки че има 3 версии за смъртта ѝ, даже има една версия, че е оживяла след покушението и е избягала със Стоян Ковача в Букурещ. Така че покушение все пак е имало, за мен това е по-важното.

Подготвяли сте филма и по спомени на очевидци. А успяхте ли да се срещнете с родственици на Румена?

Те ще дойдат на премиерата на филма. Всъщност те успяха да ме издирят след като се разбра за филма, аз не успях да ги открия преди това, защото е много трудно. Но предпочитах да се придържам към разказите на очевидците, защото смятам, че са по-достоверни, отколкото разкази, предадени от уста на уста през поколенията. Основно разчитах на спомените на хора, които са били живи по това време и са имали реален досег с нея.

Кои бяха най-големите трудности по време на снимачния процес?

Имахме много физически травми. Когато правихме бойната сцена с Валери се контузихме много сериозно. Аз имах огромни хематоми на главата, а той шина на ръката. Бяхме целите в кръв, а трябваше да продължа снимките. Наложи се да ми бъде поставен локално силно обезболяващ препарат, за да мога да продължа снимките, които на всичкото отгоре бяха и през нощта. Всъщност, единственият грим, който имам във филма е само за да скрие разреза на лицето ми. Не беше предвиден по сценарий.

Филмът бе сравнен с шедьоври като „Козият рог“ и „Време разделно“. Притеснява ли ви такова сравнение или ви ласкае?

За мен „Време разделно“ е един от великите филми. „Козият рог“ също и малко ми е неудобно от такива сравнения, честно казано. Гледам да не се вслушвам в тях, просто изключвам. Това е мнение на хората.

Сцените на насилие не са натуралистични и сурови. Това търсен ефект ли е?

Да, нарочно ги направихме така. Искахме посланието на филма да е със силен психологически ефект, а и да може да се гледа от ученици. Набиванията на кол, изнасилванията и другите тежки моменти са предадени предимно от лица, по-субективно, а не натуралистично.

Каква е ролята на българката в борбата за освобождение и опазване на българщината?

Най-яркото и което е важно да се казва е това, че всяка 8-ма от 9 жени-хайдутки е ставала войвода. Това е изключително забележителен факт. Ако бяхме във Франция, това сега щеше да е поне 45-тия филм на тази тема. За Жана д‘Арк има направени 37 филма, например. А ние сме намерили над 37 български жени войводи и има 0 филма за тях досега. Важно е да знаем не само техните имена, а и да разкажем техните истории.

Използвали ли сте дубльори или каскадьори за някоя от бойните сцени?

Не, всичко е изиграно само от актьорите. Нямаше как да се заснемат дубльори, защото щеше да си личи прекалено. Плановете са близки и това е търсен ефект, за да се пренесе емоцията на героите. Това бяхме решили с оператора Крум Родригес – да снимаме лица на актьори, да не са снимани по ефектен начин, а по човешки. Ето защо имаме и толкова травми (смее се).

Какво у Румена ви възхищава? Казахте, че не я съдите за нищо...

Възхищавам ѝ се затова, че има състезателен дух. Във всяко нещо се е опитвала да бъде първа, преборвала е мъже, била е прекрасен стрелец, дори е можела да пее и танцува прекрасно. Но най-огромното ми възхищение към нея е заради това, че избира не личното щастие, а общото благо. Тя може да не е добра майка на двете си деца, но е добра майка на всички останали и това е много грамадно.

Неминуемо обаче се повдига въпросът и за предателството, което явно е кодирано в нашите гени.

Този въпрос е нонстоп актуален. Българите сме много интересен народ, който си ражда и Ботев, и Левски, и едновременно с това предателите и убийците им, защото е ясно, че те са предадени и убити от българи. Но когато една такава история се поставя искрено и без маска пред зрителя, дава му се възможност той сам да прецени от кой отбор да играе – на предателите или на честните.

Мислили ли сте да правите още исторически филми?

Има огромен глад за такива филми от тази епоха. Няколко години проучвах събитията в този период и има толкова интересни моменти, които заслужават да бъдат разказани, но няма как в един филм. Много е интересна и мъжката гледна точка в тези времена на чети и хайдути, какви избори пък им се е налагало на тях да правят. Иска ми се да направя филм за самия живот на хайдутите, как са преживявали, какво са правили, как са устоявали на суровите условия горе в планината, когато нямат какво да ядат и са принудени да правят избор дали да изядат цървулите си или да умрат от студ.

Твоето послание към зрителите и към читателите на Az-jenata.bg...

Много ми се иска да има позитивна „зараза“, ако мога така да се изразя. Да има повече вдъхновение за правенето на неща, които не са само за личната ни облага и ситост. Пожелавам им да им се подпали фитилът!