Красотата на българските носии (видео)

Позволете да ви върнем назад във времето, за да ви разкажем за традициите в облеклото на старите българи. Почти всички видове носии се съхраняват в частен музей във варненско, а собственичката му с радост разказва историята зад всяка.

Димка Андреева е една обикновена българка от село, която се е наела с нелеката задача да запази за поколенията всички български носии. Вместо да ги издирва в различните краища на България обаче, жената сама ги шие. Прави го вече 30 години.

Димка въвлякла цялото семейство в начинанието. В момента две от стаите в дома ѝ са преобразени в музей. Мъжът ѝ прави на струг куклите, а за занаята научила най-много от майка си, която била и най-големият й помощник. Благодарение на нея в момента Димка знае историята зад всяка една носия. Тя издава например, че в Североизточния край роклите на жените са най-тъмни.

„Свързано е с турското робство. Не са носили ярки цветове, които да се набиват, които да са предизвикателни и това пък е направило така, че в костюмите в тъмен цвят да има много красота и много цветове и тази красота да бъде по-нежна. Ето тази престилка например, се води много пъстра престилка. А ако я погледне човек, в нея го няма това червено, ярко, да е много“.

Най-семплите сукмани се обличали от девойките в дните преди да се омъжат. Те пресъздавали чистотата на момата. Дори те обаче тежели доста. За жените в някои краища на страната пък нямало значение какъв сезон е, тъй като задължително обличали елеци.

„Ето това стои непрекъснато – и зиме, и лете. В нашето село му казват тичинка“.

Защо по етажерките все още липсват няколко от българските носии пък има обяснение.

„Защото сега например, някой като дойдат гледат, гледат и викат – май нямаш каракачанска. Викам – нямам. Защо – Защото нямам автентичен, сериозен, точен костюм, на който аз да му вярвам, да се доверя, че това е истинския каракачански костюм. Имала съм няколко снимки, но това не ми е достатъчно“.