Свободно време

„Войник под прикритие“ – Алекс Беренсън

10.05.2012г. / 13 58ч.

Аз жената

За автора:
Алекс Беренсън е роден в Ню Йорк, но прекарва детството си в Ню Джърси. Бъдещият автор завършва Йейлския университет със специалност история и икономика. Кариерата си на журналист Беренсън започва в Денвър Поуст като икономически репортер. През 1999 г. Алекс става част от екипа на престижния всекидневник Ню Йорк Таймс като разследващ журналист в света на финансите и бизнеса. През 2003 и 2004 г. отразява окупацията на Ирак, а по-късно разследва фармацевтичната индустрия и опасните за здравето медикаменти.
Богатият му опит на журналист му помага лесно да прекрачи от публицистиката към художествената литература. Преживяванията на автора по време на престоя му в Ирак го вдъхновяват и му помагат да избере централна тема в книгите си – борбата с тероризма след 11 септември 2001 г. в цялата й сложност.
Романите на Алекс Беренсън стават бестселъри в класациите на Ню Йорк Таймс и Уошингтън Поуст. Авторът е носител на литературната награда „Едгар“, на името на Едгар Алан По. Наградата се присъжда от сдружението на авторите на криминална и трилърова литература на САЩ и е една от най-престижните жанрови награди в света. Уолстрийт Джърнъл отличава роман на Алекс Беренсън като „един от най-добрите шпионски романи на всички времена“.
Алекс Беренсън е на 38 години и живее в Манхатан със съпругата си, д-р Джаклин Беренсън – съдебен психиатър и учен от Колумбийския университет. Двамата се грижат за домашните любимци – кучетата Теди и Маги.
Книгите му са преведени на 16 езика и са публикувани в милионни тиражи. След успеха на първата му, издадена в България книга – „Къщата на мрака“, ИК „Хермес“ представя новия роман на бестселъровия автор – „Войник под прикритие“.

За книгата:
Джон Уелс се оттегля от активна служба в ЦРУ, но скоро разбира, че бивши агенти няма. След поредица кървави атентати в Саудитска Арабия самият крал Абдула, владетелят на страната, се свързва с Уелс. Абдула подозира, че брат му – Саид, стои зад терористите и се опитва да разклати властта, а после да завземе трона с преврат. Уелс и партньорът му, друг бивш агент на ЦРУ, се отправят по следите на талибаните. След ожесточена престрелка в тренировъчния лагер на терористите Уелс успява да плени един от тях. Информацията, която получава от него, обаче се оказва недостатъчна, за да предотврати следващия удар. Ахмад Бакр, ръководителят на операцията, отвлича посланика на САЩ в дръзка засада на бронирания му конвой. Бакр поставя безумните си условия към Запада: изтегляне на всички военни части от Арабския свят, прекратяване на търговията с петрол, спиране на сътрудничеството с Израел.
Уелс ще трябва да влезе в самото сърце на исляма – свещения град Мека, и в бясна надпревара с времето да се опита да спаси посланик Кърланд. Залогът е не само животът на дипломата, но и стабилността на отношенията между Арабския свят и САЩ.

Откъс:

* * *

Нападението започна с нещо, което на пръв поглед изглеждаше като инцидент. Двата огромни камиона с ремаркета се понесоха напречно на магистралата, пресичайки пътя на конвоя отдясно наляво и оставяйки следи от гумите върху асфалта. Първият се блъсна странично в микробуса, водещ колоната от дипломатически коли, и го притисна към мантинелата, разделяща платната за насрещно движение. Бронираният микробус се смачка от страната на удара и точно в този миг камионът избухна.
Половин секунда по-късно една „Тойота 4 Рънър“ спря успоредно на първия джип от колоната на около седемдесет метра пред колата на Кърланд и изчезна, обградена от яркооранжева огнена топка, която взриви бронираните стъкла на автомобила, преобърна го на една страна и изпепели командосите и персонала от посолството, които се возеха вътре.
През опушеното предно стъкло на своя джип Кърланд успя да види как тежкият камион се вряза в микробуса и последвалата експлозия. След това всичко се случи почти едновременно.
Две последователни ударни вълни ги разтресоха откъм магистралата пред тях и джипът им се надигна назад като кон, който се опитва да се изправи на задните си крака, след което се приземи тежко. А бронираното му туловище изскърца и се понесе напред през нажежените останки от тойотата.
Джипът увеличи скорост и залепи Кърланд на седалката, след което се понесе през централната лента и премина наполовина в дясната, докато шофьорът, който бе преживял три пътни бомбени атентата в Ирак, се опитваше да ги измъкне от опасната зона.
Сержантът на предната седалка грабна радиостанцията, монтирана на таблото, и извика: „Чарли четири, тук е Чарли шест...“.
В този миг се чу скърцане на метал. Посланикът погледна назад и видя, че ефрейторът зад него изваждаше своя автомат М-4 през отвора за стрелба от едната страна на автомобила им, а с другата си ръка се опитваше да промуши пушка през отвора отляво. В този момент забелязаха, че към тях се приближаваше и друга кола...
– Долу! – изкрещя Магс и притисна главата на Кърланд към коленете му. Посланикът вече не виждаше какво става наоколо. Тогава откъм седалката зад него проехтя двойният изстрел на пушката.
Джипът се разтресе толкова силно, че главата на посланика се удари в бронежилетката на Магс. Сблъсъкът бе дошъл отпред, откъм пасажерската страна, и бе отместил возилото вляво на пътя.
– Ударени сме – прошепна сержантът и първоначално Кърланд не можа да разбере защо се налагаше да шепне, но след това осъзна, че всъщност ушите му все още бяха заглъхнали след стрелбата.
Посланикът се поизправи, опитвайки се да разбере дали все още можеше да чува, и видя как Магс измъкна пистолета си от кобура, прикрепен към дясното му бедро. Сетне го промуши през специалния отвор в бронята на вратата до него и започна да стреля по тойотата, която се беше блъснала в тях.
Две дупки от куршуми се появиха в металната обшивка на тойотата. Третият изстрел разби предното стъкло, уцели шофьора – дребен мъж, облечен в бял тауб, и първите пръски кръв шурнаха от шията му и потекоха по рамото. Мъжът изпусна кормилото.
Командосът на задната седалка в джипа на Кърланд измърмори: „Играта започва“, и Магс притисна посланика, приведен надолу. Този път експлозията дойде откъм задната страна на колата и я разтресе здраво сред вълна от пламъци и хрущене на чупещи се стъкла.
Тежкият джип се разлюля, задницата му се издигна във въздуха, приземи се тежко и, извъртайки се настрана, задра по пътя, а Кърланд долови ужасния звук от триенето на метал в асфалта.
Колата спря и в настъпилата опустошителна тишина посланикът дочу някакъв друг звук, приличащ на тихо ръмжене, идващ от задната седалка. Дори не беше звук, издаван от човек, а по-скоро отчаян рев на умиращо животно. Кърланд се опита да се изправи, но Магс все още го притискаше надолу. Чу как началникът на охраната му каза: „Отряди за преследване, тактически екип, трябва да го измъкнем...“.
Кърланд отново се опита да се изправи. Каквото и да станеше, не искаше да посрещне смъртта си със затворени очи.
За да спестят от тежестта на возилото, конструкторите на специалния брониран джип бяха направили задната му част по-тънка и бронята й достигаше едва сантиметър и половина. Противотанковата ракетна граната беше преминала през това препятствие като през лист хартия, а следващата й спирка се бе оказал ефрейтор Рей Уейд. Гранатата се беше врязала в бронежилетката му, бе разкъсала гръдния му кош и го бе убила на място, изпепелявайки сърцето и белите му дробове сред пламъците.
Поемайки по-голямата част от силата на експлозията, Уейд бе спасил четирима от останалите петима пътници в дипломатическия джип, но Рана не бе извадил такъв късмет. Шрапнел от гранатата бе отнесъл половината от лицето и шията му, а друго остро парче бе разсякло черепа му на две... Той умря, но не достатъчно бързо и за тридесетина секунди тялото му остана да се гърчи в агония, шепнещо думи на език, неподлежащ на превод, който само той разбираше, докато милостивата тъмнина на смъртта го погълна изцяло.
Щом се изправи, Кърланд видя всичко това... Забеляза и телата на задната седалка, и мъртвия терорист в „Ленд Крузъра“. Бяха спрели на магистралата, а джипът им беше размазан в мантинелата, разделяща платната за движение в двете посоки.
Той разкопча предпазния колан и излезе навън. Застана между колата и мантинелата. Пътят бе странно безлюден. На няколкостотин метра зад него се виждаха останките на първите два автомобила от конвоя, а пред тях два камиона с ремарке блокираха магистралата и аварийната лента. Първият джип се намираше точно пред камионите.
Щом слухът му се възвърна, Кърланд успя да чуе вой на клаксони и откъслечна стрелба, идващи иззад двата камиона, които явно умишлено бяха блокирали пътя им.
Обърна се на другата страна и погледна на юг. Недалеч от тях се виждаха двете коли на саудитската полиция, които бяха ескортирали конвоя. И двете бяха обхванати от силни пламъци. Кърланд никога не бе служил в армията, но дори и без специална подготовка можеше да забележи колко внимателно е била планирана атаката. Бяха участвали поне дванадесет автомобили и камиони и поне още два пъти по толкова терористи. Сигурно искаха да го хванат жив, защото в противен случай просто биха взривили и неговия джип, както бяха сторили с останалите коли.
Магс се измъкна от джипа и сграбчи Кърланд за ръката.
– Достатъчно. Аз съм голямо момче – отдръпна се посланикът.
– Опитвам се да спася живота ви. Залегнете, веднага – изкомандва Магс и посочи блокадата на пътя.
Кърланд забеляза, че към тях се приближаваше джип пикап с двама въоръжени с автомати нападатели, изправени в каросерията. Двамата командоси се измъкнаха от джипа, единият приклекна в задната му част и притисна автомата към рамото си, готов за стрелба. Другият се покачи на покрива на автомобила.
– Трябва да залегнем – настоя Магс. – Нека застрелят онези от пикапа и да изчакаме пристигането на полицията.
Кърланд кимна. Сирените вече се чуваха. Все още бяха далече, но определено се приближаваха. Саудитската полиция и преди се бе сблъсквала с терористични нападения. Скоро полицаите щяха да започнат да пристигат...
Кърланд последва Магс и се скри зад гумата на джипа. Магс също клекна и потърси мобилния си телефон, докато двамата командоси отправяха кратки откоси към терористите.
Посланикът затвори очи и започна да се моли. Искаше просто шанс отново да види съпругата си.