Свободно време

Компаньонка и шофьор на лимузина умират по мистериозен начин

20.08.2012г. / 17 04ч.

Аз жената

Компаньонка и шофьор на лимузина умират по мистериозен начин

В книгата на Нора Робъртс "Наслада в смъртта" се разказва за убийство, което прекъсва приятната почивка на Ив и Рурк в Ирландия. Тогава главната героиня осъзнава, че никое място на света не е безопасно – нито ирландската гора, нито градът, който нарича свой дом. Но нищо не може да я подготви за това, което намира, щом се завръща в полицейското управление в Ню Йорк...

Шофьор от елитна фирма за превози с лимузини е открит мъртъв – прострелян през врата с арбалет. Колата е резервирана от директор на престижна компания, чиято самоличност е била открадната. Дни по-късно поразително красива скъпоплатена компаньонка е намерена мъртва на Кони Айланд с байонет, забит в сърцето. И отново следите водят до главен изпълнителен директор, чиито лични данни са били използвани злонамерено.

Когато изяснява метода, а не открива мотив, Ив започва да се бои, че е попаднала на най-опасния тип престъпник – убиец за удоволствие, с вкус към изтънчените неща в живота и смъртта. Ив не знае кога ще бъде следващото убийство и че разследването ще я отведе до елитните кръгове, в които се движи Рурк – и до извратеното сърце на лудостта...

Още за авторката, Нора Робъртс:

През 1995 г. на книжния пазар се появява първата книга на никому неизвестната писателка Ди Джей Роб. Напрегнатият сюжет, динамичното действие, изпълнено с редица неочаквани обрати, и чаровната главна героиня лейтенант Ив Далас бързо печелят сърцата на любителите на качественото трилърово четиво. Освен това читателите са пленени от страстната връзка на Ив Далас и загадъчния милиардер Рурк. Те нямат търпение да прочетат следващото заглавие от поредицата, за да разберат как ще се развият отношенията между любимите им герои. И авторката на тези романи не ги разочарова. Във всяка следваща книга привлекателната лейтенант Далас разкрива поредния заплетен случай на жестоко убийство. А връзката й с любимия човек търпи обичайните житейски обрати - двамата изживяват прекрасни романтични моменти, но не липсват и разногласия.

Скоро всички започват да се досещат кой в действителност стои зад псевдонима Ди Джей Роб. Само една писателка може така майсторски да преплете любовни страсти с изумителен криминален сюжет. Неповторимата Нора Робъртс! Самата авторка и издателите й дълго време отказват да коментират коя всъщност е Ди Джей Роб. Официалното потвърждение, че Нора Робъртс пише книгите от серията „В смъртта”, е направено едва след издаването на дванадесетото заглавие и името й бива отпечататно на корицата.

Но най-важното е, че поредицата романи с главна героиня Ив Далас вече се е превърнала в тотален хит на световния книжен пазар. Отбелязан е безпрецедентен читателски интерес към бъдещите събития в живота не само на Ив и Рурк, но и на второстепенни герои като Пийбоди. Авторката получава купища писма с въпроси и препоръки как да развие сюжетната линия в следващите романи от серията.

Очевидно Нора Робъртс знае тайната на успеха и не спира да очарова многобройните си почитатели.

Всеки нейн роман се превръща в тотален хит на световния книжен пазар, а милионите й почитатели нямат търпение да прочетат поредното заглавие. Сега след големия успех на „Родени в смъртта”, „Спомени в смъртта”, „Създадени в смъртта”, „Невинни в смъртта”, „Обещания в смъртта”, „Сродници в смъртта” и „Фантазии в смъртта“ почитателите на серията могат да се насладят и на следващата книга – „Наслада в смъртта”.

Действието в романа е динамично и напрегнато, а интригата се поддържа до самия край.

Откъс:

* * *

Лелята на Рурк се засмя, накара го да се изправи:
- Едно приятелче е дошло да си поиграете.
Озадачен, Рурк се огледа. Усмихна се.
- О, Брайън, пристигнал е от Дъблин.
- Хрумна ми, че ще се радваш да видиш приятел от детството в такъв ден. Побързай, май се опитва да сваля жена ти.
Широката усмивка на Брайън Кели засия на руменото му лице, когато сграбчи Ив в мечешка прегръдка.
- Лейтенант Сладур. - Звучно я целуна по устните. - Когато решиш да зарежеш Рурк, веднага ще дотичам.
- Хубаво е човек да си има някого в резерв.
Гръмогласно се засмя и обви ръка около раменете й, докато Рурк крачеше към тях.
- Ще се бия с теб за нея. И ще прилагам мръсни хватки.
- Кой би те упрекнал?
Смеейки се, той пусна Ив и поздрави Рурк по същия начин, със задушаваща прегръдка и целувка.
- Винаги си бил късметлия, негоднико.
- Радвам се да те видя, Брайън.
- Леля ти беше така добра да ме покани. - Той се отдръпна назад и огледа красивия малък парк. - Е, това е хубаво нещо...
В този миг Шон задърпа Ив за ръката.
- Какво има? – попита тя.
- Кучетата побягнаха към гората, ей там. Но не се връщат, когато ги викам. Само лаят.
- И какво да направим?
Той я погледна изумено.
- Е, нали си детектив? Не ми позволяват да ходя там сам, затова ще трябва да дойдеш с мен да ги намерим.
- Така ли?
- Да, разбира се - заяви момчето с делови тон. - Може да са надушили нещо. Някакво съкровище или ключ към мистерия.
- Или някоя катеричка.
Погледна я навъсено.
- Не можеш да знаеш, преди да видим.
Брайън се намеси:
- Бих се поразтъпкал след шофирането от Дъблин. Търсенето на съкровище ще ми се отрази добре.
Шон засия срещу него.
- Тогава да вървим, но и тя ще дойде. Тя ще командва, защото е лейтенант.
- Така е редно – усмихна се Ив. Сетне се извърна към Рурк: - Ще участваш ли в експедицията?
- Ще ви покажа пътя!
Момчето хукна напред.
- Хайде, лейтенант. - Рурк хвана ръката й. - Ти командваш. Как вървят нещата в кръчмата, Брайън?
- О, все същото. Пълня халбите, слушам клюки и словоизлияния. - Намигна на приятеля си, тайно от Ив. - Вече водя спокоен живот.
- Как се казва будалкаш ме на ирландски? - попита Ив.
- О, не е така, лейтенант. Станах нов човек, след като този тук ме поведе по лош път в младежките ми години. Скоро ще дойдеш отново в Дъблин, ще видиш сама. Аз черпя колкото можете да изпиете.
Вървяха спокойно, въпреки че момчето ги подканваше да побързат. Най-сетне Ив чу пронизителен, развълнуван, настойчив лай.
- Защо кучетата все тичат и търсят нещо?
- Когато си пес, всеки ден е празник - отбеляза Брайън. - Особено ако край теб има момче.
Стигнаха до началото на гората и Ив се подготви за среща с природата, която според нея беше по-опасна от кучка.
Мъх покриваше камъните и дърветата, а слънчевата светлина се процеждаше със зеленикав оттенък между листата. Оголени клони се извиваха в странни форми, стърчаха нагоре или се протягаха над тях.- Като в приказка - каза Брайън с усмивка.
- Господи, от години не съм стъпвал в истинска гора. Рурк, помниш ли, когато смъкнахме кожите на
онези германци в хотела, а после два дни се крихме в гората в Уексфорд, докато скандалът отмине?
- За бога, не говори това пред ченге! - възропта Ив.
- Имаше едно момиче - невъзмутимо продължи Брайън, - пищна красавица. Колкото и да се опитвах да я свалям, тя имаше очи само за теб.
- Отново ти напомням, че съм тук. Той е женен.
- Беше много отдавна...
- Ти загуби половината от дяла си на зарове, преди да приключим там - напомни му Рурк.
- Да, но добре се позабавлявах.
- Къде е малкият?
Ив спря за миг.
- Просто изтича малко напред - каза Рурк. - За него това е приключение.
Чуха го да вика.- Ето ви най-сетне, глупаци!
- Намерил е кучетата.
- Добре, може да ги доведе обратно. - Тя остана на мястото си, огледа гората. - Наистина ли тук витае нещо зловещо, или си въобразявам?
- Въобразяваш си, скъпа. - Рурк понечи да повика Шон, но чу бягащи стъпки. - Ето го, идва.
Когато изскочи на пътеката, луничките се открояваха на бледото му лице, а очите му бяха огромни.
- Някое от кучетата ли е пострадало?
Рурк пристъпи напред, но момчето поклати глава и сграбчи ръката на Ив.
- Побързай. Трябва да видиш.
- Какво да видя?
- Нея. Кучетата я намериха. - Упорито я дърпаше. - Моля те! Тя е ужасно мъртва.