Поемете щафетата, възмутете се!

На 26 февруари 2013, само дни преди новата му книга да излезе на български, на 95-годишна възраст почина писателят Стефан Хесел, чиято творба „Възмутете се!“ вдъхнови протестното движение „Окупирай Уолстрийт“.

„Да обявим мира!“ е един текст, колкото парадоксален, толкова и очарователен, бляскав диалог между живи титани на духа: Стефан Хесел и Далай Лама. Текстът прокламира убеждението, че е необходимо демократично управление на целия свят в унисон със светското упражняване на духа, насочено към ненасилието и съпричастието.

Тензин Гяцо е четиринайсетият духовен водач от поредицата на Далай Ламите, чието начало е поставено в сърцето на Азия през XVI век. Определя себе си като будистки монах, човек на вярата, превърнал в свое дело хармонията между религиите, а в своя цел – грижата за цялото човечество.

Поемете щафетата, възмутете се!

„Смъртта е нещо, което така или иначе трябва да се опита. Междувременно ще се възползвам от възможностите да разпространя моите послания.“
Стефан Хесел, 2011 г.

В интервю пред радио RTL през 2011 г. Хесел между другото споделя, че очаква нетърпеливо вкуса на смъртта си. И тя дойде. Той беше живата легенда и съвест на съвремието ни. Почина на 27 февруари 2013 г. на 95-годишна възраст.

Ще остане в аналите като блестящ интелектуалец, философ, писател, дипломат, посланик, отявлен борец срещу нацизма и актуалните безчинства на банките, един от авторите на Всеобщата декларация за правата на човека и вдъхновител на най-масовите протестни движения през последните години – „Възмутените“ в Испания и „Окупирай Уолстрийт“ в САЩ. С призивите си за мирен протест срещу диктатурата на финансовите пазари, националистическата истерия, израело-палестинския конфликт, отношението към имигрантите и ромите, безотговорността към промените в климата и гражданската апатия, Стефан Хесел даде пример за доживотен ентусиазъм и разтърсващо чувство за справедливост и се превърна в идеолог на модерната съпротива.

Роден е през 1917 г. в Берлин. Натурализиран французин от 1937 г., той е мобилизиран и преживява „странната война“, а през 1941 г. се присъединява към Свободна Франция на генерал Дьо Гол, който по това време е в изгнание в Лондон. Заловен от Гестапо през 1944 г., Хесел е сред малцината оцелели от концентрационните лагери Бухенвалд и Дора. Първото му назначение след войната е в Обединените нации – той участва в комисията, натоварена да изработи Всеобща декларация за правата на човека. През 1997 г. е публикувана първата му автобиография „Танц с века“, а четиринайсет години по-късно излиза „Равносметка... или почти“.

В своя памфлет „Възмутете се!“ – безапелационен издателски феномен и хит във Франция, Германия, Италия, Испания и САЩ, а от 2011 г. и в България, Стефан Хесел написа: „Пожелавам на всички, на всеки един от вас да намери своята причина за възмущение. Подобна нагласа е безценна. Когато нещо ви възмущава, както аз бях възмутен от нацизма, тогава ставате борци, силни и отдадени на своята кауза. Включвате се в процеса на историята и той следва течението си благодарение на всеки от вас... Поемете щафетата, възмутете се!“

Стефан Хесел е убеден, че недоволството е фундаментът на новото държавническо мислене и действие. Той възкресява вярата в конструктивната енергия на младежта, в способностите на поколението, чиято ценностна система е най-уязвима, най-податлива на изкушенията на едномерния консумеризъм. Хесел апелира към младите да се борят интелигентно за личните си каузи, да ги отстояват пламенно и мотивирано, докрай. Защото „съпротивата означава съзидание, а съзиданието – съпротива“.

Откъс:

Далай Лама и Стефан Хесел в сътрудничество със Силви Кросман и Жан-Пиер Бару

Да обявим мира!

За напредъка на духа

Тази нова книга не е, както бързо ще разберете, поредното верую на автора на „Възмутете се!". Издателство „Ендижен“ – професионалното му минало го потвърждава красноречиво – не възнамерява да трупа дивиденти, възползвайки се от една рецепта, която други успешно експлоатираха. Чрез диалога между Стефан Хесел и Тензин Гяцо, четиринайсети духовен водач от поредицата на Далай Ламите, чието начало е поставено в сърцето на Азия през XVI век, се надяваме, обръщайки се към възможно най-широка публика, да допринесем за осъществяването на онова, което днес на нашата планета е заложено на карта – завръщането на духа. Дали думата „дух“ не е станала шокираща, неуместна, откакто парите са се превърнали в първа ценност на човечеството? „Точно по тази причина – припомняше Самдонг Ринпоче, бившият президент на тибетското правителство в изгнание и специален пратеник на Далай Ламата на погребението на бившия чешки президент Вацлав Хавел, – стане ли дума за Китай, никой не смее да се обади, дори самоза да зададе въпрос. Страхът и алчността управляват света.“
Нека изтръгнем думата „напредък“ от ноктите на материалното и я предложим на духа. Да поговорим за напредъка на духа. На кой дух ли? На вписания в телата ни – тялото, общия знаменател на всички хора, все едно дали са вярващи, или не. Това вписване е и признание – духът не е по-висш от човешката участ, той трябва да стане част от живота, да се изгради според изживяното от всекиго.
Всичко това започна на един 15 август в Тулуза, където, по повод на лекция на Далай Ламата на тема „Изкуството на щастието“, небесното тяло на Стефан Хесел се срещна със земната енергия на Далай Ламата. „Сега ние сме два демона, а два са по-силни от един“ – през смях каза ръководителят на Тибет, за да припомни, че китайското правителство го нарича именно така – демон. През дългия си живот Хесел вече бе играл ролята на демон по време на съпротивата си срещу нацистите някога и срещу диктатурата на парите днес, както става ясно във „Възмутете се!".
Четири месеца по-късно в Прага, в рамките на форум за правата на човека в Югоизточна Азия, свикан от умиращия Вацлав Хавел в подкрепа на китайския дисидент Лю Сяобо, все още в затвора година след като му бе присъдена Нобеловата награда за мир, двамата мъже проведоха своя истински диалог. Идеята беше да се види дали са се появили нови универсални ценности след 10 декември 1948 г., дата, на която в Пале дьо Шайо в Париж Обединените нации подписаха Всеобщата декларация за правата на човека. И дали терминът „напредък на духа“, по онова време отсъстващ, не заслужава да фигурира редом с „научния напредък“, записан в член 27 от Декларацията.
Тази среща между несломимия мирянин и жреца с множество прераждания в родословието си сама по себе си свидетелстваше за настъпването на едно ново време. Пламенно я желаехме и ние, които от 1993 г. насам, тоест три години преди създаването на „Ендижен“, работим за каузата на Тибет. Далай Ламата бе дълбоко впечатлен от тялото „без бастун“, осемнайсет години по-възрастно от неговото и чието присъствие го караше да „се чувства много млад“; бе впечатлен и от този живот, изцяло отдаден на защитата на правата на човека. Колкото до стария човек, срещнал своето „първо и единствено светейшество“, той смело се осведоми за навлизането на европейски те и американските невронауки в будистките работи: наблюдаемите ефекти на медитацията, на интроспекцията, на мечтата... върху нашето здраве, физическо и душевно. Емпатичната им дарба, сплетените им ръце, горещите им чела, опрени едно в друго, направиха останалото.
Стана ясно, че културният геноцид, извършван от китайското правителство над тибетския народ, е престъпление срещу най-универсалното и фундаментално човешко благо – духа. Нечуваният напредък на ненасилието в света от деветдесетте години на миналия век насам, осъществен от лидери като Михаил Горбачов, Вацлав Хавел, Нелсън Мандела, Дезмънд Туту и по-рано от Мартин Лутър Кинг и от най-големия пророк от всички, Махатма Ганди – до един цитирани в диалога, – ясно свидетелства, че е започнало пробуждане и че то не може да се ограничи само до едно място на планетата, дори ако някои, от другата страна на хималайската бариера, го изживяват по-мъчително, като се жертват, за да запазят културата си – култура, изискваща този вътрешен напредък.
Липсваше само великодушната намеса на Стефан Хесел, привнесъл в битката на духа порива на възмутените от четирите краища на планетата. Тази намеса вече е факт!
Силви Кросман и Жан-Пиер Бару

На книжния пазар от 4 март 2013 г. Превод: Росица Ташева Обем: 48 стр. Издателство: „Колибри“ Корична цена: 5 лв.

Прочетете още:

• Как хората от различни култури по света се чувстват щастливи
• „Отвори сърцето си“ – будистки приказки за щастие
• „Животът може да е чудо“ – Ивинела Самуилова