Дилема

Сърцето искаше да изживее тази тръпка,
ала очите бяха наранени, мътни.
Разумът в ролята на вярна хрътка
се бореше срещу решения безпътни.
„Сега е есен“- мислеше си той,
„Природата-художник е обагрила листата
и бликащия цветен порой
засилва вярата във чудесата.
Сърцето може да се заблуди-
има чудеса, но има и миражи-
върхове, които не може да покори,
защото са рисувани за друг пейзажи.
Дали ще ме послуша да анализира
тази любов и възможната баналност,
да разбере, че често лъжата позира
под формата на фалшива реалност.?“

...

Сълзите валяха като дъжд,
но сърцето пренебрегваше локвите от мъка
За него любовният момент беше вездесъщ,
не мислеше за нежеланата разлъка.

* * *

Стихът е от Мариета Дечевска, участва в конкурса на Az-jenata.bg „С дъх на есен и любов“