Свободно време

Изумителни разкрития за кликата, която управлява света

„Спиралата на времето и ключът на синхронността“ – Дейвид Уилкок

18.11.2014г. / 13 09ч.

Аз жената

Снимка: Издателство "Кръгозор"

Представете си, че историята на нашата планета е поредица от повтарящи се събития – цикли, които изграждат Спиралата на времето и ни показват бъдещето.

Възможно ли е днес да ставаме свидетели на осъществяването на древен план, който направлява целия живот на Земята чрез поредица от духовни уроци?

В книгата „Спиралата на времето и ключът на синхронността“ Дейвид Уилкок (автор на бестселъра „Енергийното поле на Вселената“) се позовава на историята, астрологията и теорията на синхронността, както и на фракталите, духовната геометрия, квантовата физика и редица други изследвания, за да докаже, че в Спиралата на времето съществува скрита архитектура. Синхронността се проявява в колосални мащаби, под съвсем осезаеми форми в циклите на историята – чрез събития, които продължават да се повтарят със завидна прецизност в единици от време, някои от които обхващат хилядолетия.

Синхронността е ключът, който отваря портите към най-великите мистерии на Вселената – древни и съвременни, за да ни покаже:
– Паралелите между империи, държави, нации
– Връзките между смъртта на някои от президентите на САЩ
– Изумителни разкрития за 11 септември и финансовия колапс, за Федералния резерв и кликата, която управлява света
– Цикъла, който свързва Жана д’Арк с вълненията през 1968 г. във Франция и в Европа
– Социопатите и властта
– Прераждането и Колелото на кармата
– Силата на любовта, прошката и молитвата и нейните конкретни измерения

Откъси:

Новият Пърл Харбър

Официалната история за 11 септември 2001 г. гласи, че атаката срещу САЩ е планирана от Осама бин Ладен и изпълнена от терористичното звено на организацията му Ал Кайда. В тази версия на събитията се съдържа очевидна истина и повечето американци са я приели. Няма никакво съмнение, че въпросните лица са замесени и затова Съединените щати в крайна сметка ги възмездиха. Но както става ясно, терористите може би са имали някаква помощ отвътре. Твърде голям полет на въображението се иска, за да повярваме, че трите отделни сгради на Световния търговски център са сринаха до основи при свободно падане, само за един ден благодарение на сблъсък със самолет. Седма сграда дори не беше ударена от самолет – тя се срина под напора на летящите останки от останалите. И двете Кули близнаци са били създадени така, че да устоят на едновременните удари на повече от един самолети. Други примери за подобно сриване не съществуват, освен при случаите на контролирано разрушаване от сапьори. Горивото на реактивните самолети е доста сходно на керосина, а ако керосинът можеше да топи стоманата толкова лесно, то тогава всяка керосинова печка, с която разполагаме, би представлявала невероятен риск за пожарната безопасност.
И с това пробивите в официалната история не приключват – има още десетки подобни. Информацията за това събитие в интернет е толкова обширна, че са необходими години, докато човек анализира доказателствата и се запознае с печатните издания по проблема за случилото се в онзи мрачен за САЩ ден. Ако някой си направи труда да проучи фактите, би могъл да изнася лекции за тях с часове, но ако съзнателно откаже да ги погледне, то тогава вероятно би отхвърлил всяко налично доказателство и нищо не би било в състояние да го убеди. Всеки от нас трябва да преодолее огромно количество личен страх, за да си представи немезис, който е способен на социопатично поведение в подобни грандиозни мащаби. Обикновените хора никога не биха успели да се ангажират с подобна колосална, убийствена лъжа, а след това спокойно да пожелават на децата си „лека нощ“. Ужасяващо е да си представим правителство, което самo си нанася рана с подобни размери и сила, само и само да се опита да наложи военна диктатура и военно положение.
Само дванадесет месеца преди 11 септември неоконсерваторите публично разкриха, при това писмено, че се нуждаят от „катастрофално събитие като катализатор – нещо подобно на нов Пърл Харбър“, за да задействат своя дневен ред. След това, на 25 май 2001 г., в Съединените щати излезе на екран филма „Пърл Харбър“. Това беше най-скъпият филм, правен някога – с бюджет от 140 милиона долара. „Пърл Харбър“ се оказа изключително популярен филм, като събра 200 милиона долара на вътрешния филмов пазар и 450 милиона на световния. На всички бе припомнено по много вълнуващ начин, че Америка е била подложена на терористична атака, която моментално е вкарала страната в нова световна война. Три месеца и седемнадесет дена по-късно настъпи следващият Пърл Харбър.
През септември 2000 г. неоконсерваторите публикуваха документ, озаглавен „Проект за Ново американско столетие – преизграждане на отбраната на Америка“. Към март 2013 г. все още бе възможно да се свали PDF файла на този документ от интернет. Отидете на 51 страница и там ще прочетете следното: „Освен това, процесът на трансформация (по посока на това Ново американско столетие), дори и да донесе революционни промени, би бил по-скоро продължителен, с изключение на някое катастрофално събитие като катализатор – нещо подобно на нов Пърл Харбър“.
В документа безспорно се подчертава, че неоконсерваторите се нуждаят от „нов Пърл Харбър“ като „катализатор“, за да трансформира Съединените щати в нещо, което те наричат Новото американско столетие. Поради това един толкова високобюджетен филм като „Пърл Харбър“ може би е бил предназначен да вдъхнови нацията да се милитаризира след евентуална терористична атака и да се присъедини към новата световна война в Близкия изток, ако останалите арабски държави се организират, за да отбраняват Ирак и Афганистан. Един от моите вътрешни хора на най-високо ниво ми каза следното за този документ: „Дейвид, надали някой разбира истински какво са имали предвид, когато са говорили за Ново американско столетие. Те искаха да създадат цяла една нова епоха, в която да разполагат с тотален, диктаторски контрол над цялата Земя, и вече не намираха за необходимо да се крият кои са и какво правят“.
Да не забравяме, че Прескът Буш и останалите членове на Кабалата са искали да съборят американското правителство още през 1933 г., за да създадат фашистки режим по модела на режимите на Хитлер и Мусолини. След това, по време на Втората световна война, са продължили да финансират Хитлер – и им се е разминало. Непосредствено след победата над Хитлер са прехвърлили най-добрите нацистки учени в Съединените щати – и им се е разминало. А по време на 11 септември 2001 г. президент на Съединените щати беше собственият внук на Прескът Буш. По време на администрацията на Джордж Уокър Буш, Кабалата систематично е следвала „Десетте стъпки към фашизма“, идентифицирани от журналистката Наоми Улф. Хитлер е използвал същите тези десет стъпки, за да установи своята диктатура в Германия. Даже новото Министерство на вътрешната сигурност се оказа доста подобно на Хитлеровото описание на Германия като Бащина земя. Всички тези исторически факти ни дават реални основания да смятаме, че Кабалата може би е имала огромен интерес да отключи ново събитие от типа „Пърл Харбър“, за да наложи невиждани промени върху правителството и обществото.

Кой стои зад финансовия колапс?

След като американската финансова система е приватизирана през 1913 г., правото на Америка да печата пари е прехвърлено на група частни банкери, в това число семействата Ротшилд и Рокфелер, наричащи себе си Федерален резерв. Семействата от Федералния резерв създават също така и Банката за международни разплащания (БМР), като по този начин сформират първата „световна централна банка“.
На 19 септември 2011 г. швейцарско научно проучване, водено от доктор Джеймс Глатфелдер, доказва, че умопомрачителни 80% от всички пари, които се правят по света, се връщат обратно в джобовете на Федералния резерв чрез внимателно прикрити „преплитащи се дъщерни клонове“ на корпорации. Това включва и големите медийни конгломерати. Учените под ръководството на доктор Глатфелдер използват суперкомпютри, за да анализират базата данни на водещите 37 милиона корпорации и индивидуални инвеститори на глобално ниво. Оказва се, че само 737 корпорации контролират мрежа, печелеща 80% от цялото световно богатство. Тази информация обаче е скрита толкова дълбоко в данните, че единствено суперкомпютър би могъл да достигне до нея. Оказва се също така, че тези 737 единици се наслаждават на власт, която е десет пъти по-голяма от онази, която биха имали, ако разчитат само на парите си. След още по-голямо свиване тази мрежа на собствеността е сведена до суперединица със зашеметяващо малкия брой от 147 корпорации. Изумителни 75% от корпорациите в тази суперединица са финансови институции. Водещите 25 финансови институции в тази изключително добре прикрита група включват „Барклис“, „Джей Пи Морган Чейз енд Ко.", „Мерил Линч“, „Ю Би Ес“, „Банк ъв Ню Йорк“, „Дойче Банк“, „Голдман Сакс“, „Морган Станли“ и „Банк ъв Америка“ – всички до една членове на Федералния резерв. До този момент имената на банките, управляващи Федералния резерв, никога не са обявявани официално – уж заради тяхната безопасност – но повечето изследователи и вътрешни хора, с които съм разговарял, са единодушни относно основните играчи на това поле. Степента на контрол, на която се радват тези водещи банки, е научен факт, а не теория на конспирацията – и това не е всичко.
През 2011 г. конгресменът Алън Грейсън, бившият конгресмен Рон Пол и вече покойният сенатор Робърт Бърд налагат конгресен одит на Федералния резерв и откриват, че Резервът тайничко е раздал 26 трилиона долара от парите на американските данъкоплатци. Двадесет и шест трилиона долара – не за народа, не за правителството, а за самите водещи банки, членки на Федералния резерв – за да ги спаси от фалит. Няколко от спасените банки не са дори в Съединените щати. Ако тези пари бяха насочени към хората, щяха да извършат чудеса, като се има предвид, че това зашеметяващо число е много над една трета от стойността на брутния вътрешен продукт на целия свят за една година. Но алчността на финансовите институции е толкова голяма и залозите, които са направили – толкова непосилни, че тази колосална сума пари е достатъчна само колкото да ги поддържа живи. От комуникациите си със съюза на 160-те държави разбрах, че финансовата криза от 2008 г. е пряко режисирана от членове на този алианс с цел да лишат веднъж завинаги Федералния резерв от неговата финансова мощ. Никой от алианса не е подозирал, че Федералният резерв ще може да изплати толкова големи суми, за да задържи корумпираните си финансови институции на вода – и да му се размине – но ето че става точно така.
На пръв поглед е невъзможно да повярваме, че всички тези факти са истина – но суперединицата от 147 корпорации, контролиращи 80% от световното богатство, както и 26 трилиона долара, които изваждат, за да се спасят, са съвсем реални и доказани факти. Обикновено разглеждаме социопатите като работещи в изолация, но властта по природа е йерархична. Разговарял съм с хора, които са успели да се измъкнат от тази група или работят активно, за да я сринат отвътре. Едно от най-обичайните неща, които чувам, е, че богатите и могъщите са убедени, че ако си натрупал материални богатства, това автоматично те прави по-умен, по-силен и по-добър от останалите. Смесвайки се с богатите и могъщите и приемайки позицията си в йерархията, можеш да станеш още по-богат и могъщ. Отношенията в групата се базират изцяло на пълна секретност, така че онези, на които не им стига смелостта за истинско социопатично поведение, никога да не разберат какво става във висшите нива. Безжалостната нагласа и желанието да си готов на всичко, за да постигнеш целите на организацията, се възнаграждават с ново издигане. А колкото по-нагоре вървиш, толкова повече групата започва да се сдобива с най-лошите аспекти на нацистка Германия. Впрочем налице са неоспорими доказателства, че същите тези хора са финансирали и подкрепяли нацистката партия – тема, на която ще се спрем по-подробно в Тринадесета глава. Болшевишката революция, създала Съветския съюз през 1917 г., също е финансирана от банкерите от Федералния резерв, както разбираме от книгите „Създанието от остров Джекил“ на Дж. Едуард Грифин и „Уолстрийт и Болшевишката революция“ на доктор Антъни Сътън. Но аз искрено вярвам, че в момента цялата тази система вече се руши, затова си позволявам да ? отделя толкова време и внимание.

Има ли връзка между живота и смъртта на Линкълн и Кенеди

Въпреки че се отхвърля от скептици, налице е доста странна връзка между живота и смъртта на американските президенти Ейбрахам Линкълн и Джон Фицджералд Кенеди. С разлика от сто години в техния личен живот и в живота на хората около тях се случват определени сходни събития. Да не забравяме, че още откривателят на историческите цикли за нашата епоха Николай Морозов забелязва наличието на удивителни прилики между историческите сведения за еврейските царе от Стария завет и хрониките за римските императори повече от хиляда години по-късно. В случая с Линкълн и Кенеди събитията, които ги свързват, са невинаги с разлика от точно сто години, но това не отменя наличието на някои ключови сходства. Например Линкълн е избран за президент през 1860 г., а Кенеди – през 1960 г. И двамата са били избирани преди това за Конгреса (1846 г. и 1946 г.). И двамата са били кандидати за вицепрезиденти (съответно през 1856 г. и 1956 г.). Вицепрезидентите (и приемниците) и на двамата са с фамилия Джонсън (родени съответно през 1808 г. и 1908 г.). И двамата президенти се борят за правата на чернокожите американци. На 1 януари 1863 г. Прокламацията за освобождение на Линкълн се превръща в закон, който слага край на робството: „Всички хора, държани като роби, ще бъдат завинаги свободни... Изпълнителното правителство на Съединените щати, включително военните и военноморските власти, от този момент нататък ще признават и защитават свободата на гореспоменатите хора“.
Сто години и шест месеца по-късно, на 11 юни 1963 г., Кенеди се обръща към нацията с емблематичната си реч за гражданските права. От сайта на Президентската библиотека и музей „Джон Ф. Кенеди“ разбираме, че в тази реч „Президентът моли Конгреса да приеме закони, защитаващи гласоподавателните права, юридическия статус, образователните възможности и достъпа до обществени услуги на всички американци, но си дава сметка, че само законите не са достатъчни, за да разрешат проблема на страната по отношение на расовата сегрегация“. Тази реч проправя път за прочутата реч на Мартин Лутер Кинг-младши от 28 август 1963 г., известна като „Имам мечта“, която той изнася пред най-голямото множество, събирало се някога пред Капитолия в столицата Вашингтон. Само в първите осем изречения от речта си Кинг споменава цели пет пъти стоте години, изминали от Прокламацията за освобождение на Линкълн. Четири от първите осем изречения започват с думите „сто години по-късно“.
От този момент нататък, за да разберем по-добре връзките между Линкълн и Кенеди, се налага да се запознаем накратко с историята на Федералния резерв, отговорен за отпечатването и пускането в обращение на американската валута, актуална и към момента на писането на тази книга през март 2013 г. Терминът Федерален резерв сам по себе си е объркващ, тъй като той всъщност не е част от федералното правителство на САЩ. Както сигурен съм все повече и повече хора осъзнават, Федералният резерв е частен консорциум на международни банкери. Вследствие на постоянната неплатежоспособност и финансовите кризи, още през 1913 г. Съединените щати предават контрола и управлението на своята финансова система на тази международна група банкери. Оттогава насам американското Министерство на финансите позволява на банкерите от Федералния резерв да пускат в обращение своите банкноти – тоест американския долар – като официална американска валута. Според сенатор Рон Пол, провеждал разследване по този въпрос в продължение на тридесет години, Федералният резерв е архиврагът в нашата история. Сенатор Пол е една от множеството влиятелни личности, които смятат, че именно Федералният резерв е отговорен за голяма част от проблемите на Америка през последните сто години.
Федералният резерв е главният виновник за икономическата криза. Неговата необуздана власт да създава безкрайни количества пари от нищото ни въведоха в циклите и на разкоша, и на провала, и причиняват един финансов сапунен мехур след друг. От създаването на Федералния резерв през 1913 г. доларът е изгубил над 96% от стойността си – като раздува безразсъдно парите в оборот, Федералният резерв продължава да изкривява лихвените проценти и целенасочено ерозира стойността на долара. И Линкълн, и Кенеди се опитват да измъкнат американската валута от ръцете на частните банкери, които са основали Федералния резерв, и да я върнат на Министерството на финансите. Въпреки че по времето на Линкълн тези банкери все още не са били основали Федералния резерв, същите интеграционни династии вече действат задкулисно още през ХIХ век. На 25 февруари 1862 г. чрез Първия закон за законните платежни средства Линкълн оторизира Министерството на финансите с отпечатването на зелените банкноти. Това води до безпрецедентен икономически растеж в Съединените щати, които по този начин избягват контрола и таксите на чуждестранните банки, до този момент налагали такси от 24% до 36% заради финансирането на американската инфраструктура и военния дълг. Ходът на президента, с който той централизира американската валута в рамките на американското Министерство на правосъдието, разгневява чуждестранните банкери не на шега. По-късно, близо сто години по-късно – на 28 ноември 1961 г., Кенеди слага запор на всички продажби на сребро от Министерството на финансите. До този момент запасите сребро в Министерството на финансите са били разпродавани изключително бързо на смешно ниски цени. След това Кенеди издава Резолюция No5389, с която оторизира отпечатването на „сребърни сертификати“ от Министерството на финансите – тези сертификати трябва да играят ролята на американска валута, която се намира извън контрола на Федералния резерв. Тази ключова резолюция на Кенеди е одобрена от Конгреса на 10 април 1963 г., а от Сената – на 23 май 1963 г. Резолюцията е подписана от президента и превърната в закон на 4 юни 1963 г., непосредствено след което е издадена Изпълнителна заповед No11110. Тази заповед дава правомощия на министъра на финансите да издава свои собствени сребърни сертификати, без никаква намеса или контрол от страна на Федералния резерв. И макар че спирането на продажбите на сребро от хазната през 1961 г. първоначално изглежда да е в полза на Федералния резерв, среброто на министерството осигурява на Кенеди така необходимата допълнителна гаранция за отпечатване на пари, които са изцяло извън контрола на Федералния резерв. Така, в рамките на стогодишния цикъл, отпечатването на зелените банкноти от страна на Линкълн от 25 февруари 1862 г. и спирането на продажбите на сребро от страна на Кенеди на 28 ноември 1961 г. се разминават само с по-малко от три месеца.
Линкълн е застрелян от убиец на 14 април 1865 г., а Кенеди – на 22 ноември 1963 г. – разминаване от по-малко от година и половина в рамките на стогодишния цикъл. И двамата президенти са простреляни в главата в присъствието на съпругите им, при това в петък – което може и да няма чак такова значение, но често се цитира в сравнителни статии. Редица независими изследователи изказват хипотезата, че и Линкълн, и Кенеди са убити, защото са се противопоставили на чуждестранните банкери, сформирали Федералния резерв през 1913 г. Линкълн е застрелян в театър „Форд“, а Кенеди – в автомобил „Линкълн“, изработен от компанията „Форд Мотор“. Фамилиите и на двамата президенти са от седем букви (на английски), убийците и на двамата имат по три имена с общо петнадесет букви – Джон Уилкс Буут и Лий Харви Осуалд. Обикновено се излагат и други връзки, за съжаление фалшиви, което дава основание на скептиците да отхвърлят цялата теория за цикличност като „градска легенда“.

Изходът може да бъде променен

В „Спиралата на времето и ключът на синхронността“ Дейвид Уилкок открива впечатляващи научни данни, които подкрепят твърдението, че всички на този свят споделяме едно и също съзнание. Например случай, при който 7000 души, медитиращи заедно с мисли за любов, мир и щастие, успяват да намалят терористичните актове по света със 72%. Нивото на войните, престъпленията, катастрофите и икономическите страдания спадат драстично само благодарение на тази малка група хора, медитиращи заедно, на едно и също място. Този факт е документиран в професионален научен доклад, приет и публикуван в „Журнал за рехабилитация на престъпници“. Изключени са всички други фактори като цикли, тенденции, климатични особености и почивни дни. Към 1993 г. петдесет други научни проучвания доказват същия ефект, наблюдаван през последните тридесет години. Медитиращите подобряват здравословното състояние и качеството на живот на хората по земята, дават тласък на икономиката и намаляват в значителна степен катастрофите, престъпленията, войните и терористичните актове. Близо трима от всеки четирима, които в обичайния случай биха извършили насилствен или терористичен акт, се отказват да го правят, когато седем хиляди души медитират за мир и любов. Тези кандидат-престъпници очевидно не са имали никаква представа, че решението им да проявят насилие и жестокост би могло да бъде толкова силно повлияно от останалите. Единственото, което са знаели, било, че просто се чувстват по-добре и са направили положителен избор. Оказало се, че мислите и чувствата им изобщо не са толкова лични, колкото конвенционалната наука ги е карала да вярват.
Поуката се състои в това, че ако достатъчен брой от нас, човеците, започнем да практикуваме мира в живота си, древната история най-сетне ще постигне своята цел да ни изправи очи в очи с немезиса, така че да укротим и интегрираме егото си и да се научим да не се обвиняваме един друг за чувствата на болка, страх и гняв. Бихме могли най-сетне да овладеем уроците, на който ни учи този архетипен модел, и да престанем да проектираме сянката си върху другите, като ги превръщаме в свой удобен немезис.
И тогава бихме могли да станем свидетели на един зашеметяващ, глобален бис след представлението, като например пълен срив на правителствените, медийните и финансовите тайни. Изхождайки от информацията на множество свидетели от висшите кръгове, с които лично съм разговарял, след като Кабалата лъсне на световната сцена, това съвсем скоро ще доведе и до разкриването на нашите напреднали човешки роднини, които ни подпомагат и които са били възприемани като богове от древните цивилизации. Тези хора очевидно са си били тук през цялото време, но са се скрили зад кулисите след възхода на исляма през VII век, за да ни позволят да се превърнем в модерно общество. И тъй като те остават скрити от очите на обществото, всеки разполага със свободата да приеме или отхвърли идеята за тяхното присъствие. Тази предпоставка за наличието на свободната воля е изключително важна от гледна точка на Закона на Единния, но след като преминем в четвъртата плътност в края на този 25 000-годишен цикъл, всичко ще се промени. Както става ясно, докато се адаптираме към тази нова реалност, ще преминем в една съвсем нова времева структура с изненадващо различни правила.
Понякога се питам дали след като прераждането вече беше доказано като научен факт, от нас се очаква да приемем, че ще продължаваме да се връщаме на тази Земя отново и отново, повтаряйки едни и същи уроци, живот след следващ живот? Няма ли някаква точка, в която ние можем да усвоим най-великите поуки от Пътя на героя и оттам нататък да преминем на по-високо ниво на нашата човешка еволюция?

На книжния пазар от 4 ноември 2013 г.
Преводач: Антоанета Дончева-Стаматова Издателство: „Кръгозор“
Обем: 464 стр
ISBN: 978-954-771-314-7
Корична цена: 18 лв.

Прочетете още: