Свободно време

Лазаруване

15.04.2006г. / 00 05ч.

Аз жената

Българите от древни времена придават на цветята чудодейна сила и ги възпяват в народните песни. Цветето е символ на пролетта, плодородието, растежа и красотата. На различните цветя се придава различен смисъл. Тинтявата, перуниката, росенът, омайничето имат магьосническа сила, която може да разделя, отбранява или привлича, докато божурът, невена и игликата предпазват от уроки и самовили.

Цветница е празник, свързван по-скоро с настъпващата пролет, когато светът се събужда и празнува своето раждане. Той се празнува неделята преди Великден и с него свършва цикълът на моминските пролетни игри. През деня с върбови клонки православните християни влизат в църквата на празничен водосвет, а преди това стопанките украсяват входните врати. На излизане от храма всеки взима осветени цветя и клонки, които слага пред иконата. С тях се бае против уроки и болести. След като изсъхнат върбовите клонки предпазват от болести и уплаха. Върбата е първото от растенията, които се събуждат от зимния сън. Тя предпазва от лоши магии и защитава посевите от гръмотевици и град.

Вечерта се играе лазарското хоро, което за първи път след Великденските пости е сключено. Вярва се, че на Връбница, ако се реже лозата, няма да има плод през годината. Също така, ако времето е мъгливо, бубите няма да са добри. Младите жени хвърлят в реката китка с цветя и по нея гадаят дали ще се задомят. Ако китката се понесе по водата без да се заплете или спре скоро ще има сватба.

Църквата празнува тържественото посрещане на Исус Христос в Ерусалим в дните преди еврейската Пасха. Хората научили за възкръсналия Лазар посрещнали Христос, като разстилали пред него дрехите си и го приветствали “Осанна на сина Давидов! Благословен е онзи, който идва в името на Господа!”. По пътя вярващите хвърляли лаврови, маслинови, палмови и върбови клонки, здравец и цветя. Исус носел мир, любов и победа. Маслината е символ на мира, докато лавъра и палмата са на победата. Божият син преминал портите на града възседнал магаре, което се свързва с приятелството и мира.

Честит имен ден на всички, които носят имена на цветя и растения.

По стар обичай нагиздени със свежи пролетни цветя и пъстри лазарски премени, млади момичета тръгват от къща на къща пеейки песни за любов, женитба, семейно благополучие, плодородие, сила, хубост, богатство, късмет и здраве. По ризите на лазарките са избродирани пъстри цветя, такива каквито са сплели в косите си. Привличат окото на всеки минувач накичените им премени с нанизи от парички и мъниста. Слагат също така и лазарските накити – пелеши, колбаши, нагръдници, колани, кокила и др., които се използват само един път в годината.

Обичаят е свързан с моминските копнежи и надежди да създадат сплотено и мирно семейство, да се радват на здрави и силни рожби и обичан жених. Младите девойки се събират на група наречена чета и обикалят селото на 8-ия ден преди Великден в съботата от обяд и неделя до обяд. Вярва се, че в която къща пристъпят лазарки, тя ще бъде честита през цялата година. Преминат ли прага на някой дом, младите девойки пеят на всеки член на семейството, като първо почитат най-стария. Не е на хубаво, ако в една къща два пъти се лазарува или ако има болен. Лазарките обхождат нивите и полята, като отново пеят за здраве, плодородие и берекет. Ако е настъпила суша, изпълняват песни за дъжд от обичая “пеперуда”. На този ден се почистват нивите от натрупаните през зимата листа, съчки и избуяли бурени.

Младите жени изпълняват лазарски обредни песни и танци посветени на затоплящото се време, разцъфналите дървета, за здраве на стопаните и техния добитък. Един от най-характерните танци е боенек, представляващ бързо несключено хоро. Скачайки на високо се вярва, че ще е плодородна годината – посевите в полята ще растат високо и ще се плодят агнетата в кошарата. Стопаните подаряват на лазарките бели яйца, които са символ на плодородието, брашно, плодове и дребни подаръци. Гадае се по брашното, което е останало в ситото за плодородие и берекет. Това е времето, в което момците си избират невеста. На улицата излизат и родителите на момците, за да видят коя мома ще подхожда на техния син.

Лазарувалите момичета отиват на реката и пускат венчета от върба, а в някои краища на страната хлебни кукли. На която венчето или куклата излезе най-напред, тази мома става кумица, кръстница. В края на деня отиват в дома на кумицата и си поделят събраното.

На следващия ден – Великден носят червени яйца на Кумицата, гощават се и пеят песни, с което лазаруването приключва.

"Ой Лазаре, Лазаре,

тука ни са казали,

че има мома и момък:

я момата годете,

я момъка женете,

доде е вино червено

и тая бистра ракия! "