Нова проза: премиера на книгите на трима съвременни български автори

В четвъртък, 16 януари 2013 г. от 18 ч. в голямата зала на Университетската библиотека на „Свети Климент Охридски“ ще бъдат представени новите три книги в поредицата „Нова проза“ на Университетското издателство.

Това са сборниците с разкази „Деконструкцията на Томас С.“ на Владимир Полеганов, „Хората, които заспиваха сами“ на Светослав Тодоров и „Горе&Долу“ на Стефан Стефанов.

Владимир Полеганов – „Деконструкцията на Томас С.“

Владимир Полеганов е роден в София през 1979 г. Негови разкази са публикувани в списанията „Следва“ (2011), „Море“ (2012), както и в „Литературен вестник“ (2013). През 2012 г. разказът му „Кладенецът“ печели втора награда на Националния конкурс за къс разказ „Рашко Сугарев“.

Участвал е в школата по творческо писане на писателката Емилия Дворянова. Учил е психология и творческо писане в СУ „Свети Климент Охридски“.

В момента работи като сценарист.

„Деконструкцията на Томас С.“ е сборник със странни разкази за хора, чиито светове са преобърнати или променени от сънища, отражения, машини, текстове и най-обикновени птици.

„Какви странни птици са „Птиците“ на Владимир Полеганов например – не са ли гарваните на собствената ни съвест, не са ли лешоядите на пропуснатото и лекомислено пропиляното?“

Едвин Сугарев, „Литературен вестник“

„Владимир Полеганов пише в жанра пост-фентъзи. Читателите веднага ще усетят, че той стои в авангарда на тези жанрови движения у нас, защото притежава мощно, добре артикулирано въображение и несъмнена мисловна дълбочина. Неговите истории озадачават, ужасяват и карат мисълта и фантазията да тръгнат заедно на път по следата на написаното в тази книга.“

Ани Илков

Стефан Стефанов – „Горе & Долу“

Стефан Стефанов е роден през 1986 г. в София. Завършва гимназиалното си образование в НПМГ, а висшето – в УНСС – София, специалност „Журналистика и масмедии“.

През последните пет години е публикувал статии, интервюта и репортажи в интернет медии. За романа си той казва:

„Когато осъзнаеш, че не можеш вече да избягаш от това да те лъжат, шегуват, пренебрегват, самозапалват и емигрират, тогава идва краят на пътя, какъвто го познаваш. Недоволството винаги е по-силно. Реалността съдържа действителни лица и събития и само от тях зависи дали от това ще стане реалити или история. Всички думи в тази книга са посветени на недоволните.“

Ани Илков:

„Стефан Стефанов е роден разказвач. Той пише четивно, енергично, неотстъпващо – с остър социален и политически усет за провала на нашето общество и упадъка на днешния свят. Начинът му да наблюдава и осмива е уникален, но талантът му иде в модерните времена от Суифт, минава през Гогол и Хашек.. Отвори книгата и улови следата!“

Светослав Тодоров – „Хората, които заспиваха сами“

Светослав Тодоров е роден през 1989 г. във Варна. Завършва френската паралелка на IV езикова гимназия „Фредерик Жолио Кюри“, а по-късно „Българска филология“ и „Литература, кино и визуална култура“ в СУ „Свети Климент Охридски“. Работи като журналист в „Дневник“ и като DJ, промоутър и радиоводещ в музикалната платформа Indioteque. Негови творби са излизали на страниците на Литературен вестник и в онлайн версията на сп. „Гранта“.

Автор е на три поетически поредици, разпространени дигитално – „Обезкостяване“ (2008), „Завръщането на лудостта“ (2009) и „Автопортрети в пламъци“ (2011), последните две създадени заедно с фотографа Драго Горанов.

„Хората, които заспиваха сами“ е концептуална книга, в която се обединяват моментни истории, лутащи се между краткия и микро разказ.

Георги Господинов: „Явно наистина се задава ново поколение откъм обширните полета на новите медии. Моментните истории на Светослав Тодоров – неуловими в жанра си, изплъзващи се, понякога статус, понякога интервю – са част от това писане. Най-добрите от тях кратко и силно бързат да кажат своето, сякаш знаят, че времето непрекъснато свършва. Казват го директно и дистанцирано едновременно, с откровеност, която хваща.“