Свободно време

Мистерията на рисунките в пустинята Наска

С тях се свързват много теории, но все още няма такава, която да е окончателна

18.02.2014г. / 14 00ч.
Михаела Лазарова
Снимка: Reuters

Снимка: Reuters

Има много места по света, които попадат в графата „мистериозни“. Място, което със сигурност би привлякло и вашето внимание са линиите или геоглифите в пустинята Наска. Разположени в сухите крайбрежни райони на Перу те покриват около 450 кв. километра. Фигурите са с размер между 60 и 250 метра.

Линиите наброяват хиляди и изобразяват същества както от естествения свят като птици, маймуни, кит убиец, паяк, гущер и други, така и рисунки, плод на човешкото въображение. Към тези рисунки има и такива изобразяващи растения, дървета, цветя, съзвездия от нощното небе и странно оформени фантастични фигури.

На платото са начертани и разни геометрични мотиви, вълнообразни линии, триъгълници, спирали и правоъгълници. Учените смятат, че фигурите са създадени около 200 г. пр. н. е., смята се, че тогава са създадени едни от най-старите линии. Заради сухия климат те са се запазили в продължение на векове. Рисунките в Наска са поредното чудо за науката.

Учените предполагат, че рисунките са останки от опити на народите от праисторическата култура успешно да използват инженерни техники, за извеждането на подземни води на повърхността за напояване. Други пък обясняват рисунките с религиозни ритуали за привличане на валежи.

Линиите и чертежите на мистериозната пустиня са били открити през 1927 г., след прелитане на самолетите над перуанската пустиня на археолозите Алфред Кроебер и Тотибио Мехиа Ксепсе.

Свързани статии

Изучаването им отнема дълги години и продължава и до днес. Някои от теориите предполагат, че платото Наска е било космодрум. Мария Райхе, математик по професия е жената, посветила голяма част от живота си на изучаването и картографирането на пустинните линии. Тя споделя, че ако линиите бъдат почистени от пясъка, ще се разкрият още невероятни фигури.

Мария Райхе се заема с изучаването на фигурите на платото и отделя повече от 50 години в опити да разгадае тайните, които рисунките пазят. Въпреки че перуанците я наричат „майката на пустинята“, все още не може да се каже със сигурност какво е предназначението на тези рисунки. През 1994 година те са включени в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Споделяме и галерия с природното чудо, която може да разгледате.

Коментирай