Мило Дневниче

Думите напоследък се крият срамежливо зад снимките, които правя. Само те улавят настроението ми в дните, когато хващам камерата. Има толкова много неща, които бих искала да кажа, но не успявам да ги „облека“ в подходящите думи. Все пак всичко е в мислите ми. И макар понякога да са хвърчащи, се раждат идеи. Надявам се да имам смелостта, търпението, времето да ги реализирам.

Ежедневно се срещам с интересни и различни хора. Всеки живее в своя свят – свят на емоции, мечти, разбирания. Попивам по малко от тях, понякога – повече, преживявам техните истории. Улавям се, че съм съпричастна към радостта, тъгата, щастието, които изпитват. Това ме усмихва, но и ме натъжава. Усмихва, защото щастието на другите е щастие не само за мен, а за целия свят. Натъжава, защото трудно понасям чуждите съдби, особено когато осъзнавам, че съм безсилна в желанието си да помогна. Дано се сдобия със сили и енергия...

За тази година си поставих няколко важни цели: да вярвам повече в себе си и по-малко да гоня „вятърни мелници“; да се науча на търпение; да се усмихвам на всеки мил жест, защото това, което другите ни дават, ни прави по-добри; да благодаря за всичко, което ми поднася съдбата – за препятствията по пътя, за хората, които идват и си отиват от живота ми, за красивите и незабравими моменти, за истинските приятели, за възможностите, постиженията и провалите...

И дано, мило Дневниче, се науча да бъда още по-добър човек!

Още интересни истории четете в нашата блогосфера.

Източник: colourfulplaces.blogspot.com