Любовен банкрут

„Еманципация! Еманципация! Еманципация“, скандираха стотици жени на различна възраст и социален статус в центъра на София.

Обули високите токове, стилните костюми, балните рокли и размъкнатите парцали, подскачаха оживено на жълтите павета, докато на импровизираната сцена Мадона пееше за сексуалната революция и материалните момичета.

Мъж на средна възраст в лъскав Мерцедес се опитваше да си пробие път през нажежената тълпа и подвикна нахакано: „Ей, вие, мъже и деца нямате ли си, че сте се разкудкудякали като разгонени кокошки?“.

Това изказване определено беше грешка и стадото надъхани жени се хвърли въз колата му като пчели на мед. Телефонът ми иззвъня и се събудих...

„Ало? – прошепнах в просъница. – Мила, в центъра съм и нямам пари да се прибера. Дадох му и последните си 200 лв, но ще ми ги върне. Можеш ли да дойдеш да ме вземеш?“.

Беше 2 ч. след полунощ и една от най-добрите ми приятелки – нахакана еманципирана мадама, беше в нужда... заради него.

Станах като на пружина, измих си лицето и тръгнах. Добре, че онази пародия беше сън, май прекалявам с женските сериали и книги за мечтателки, които сами си проправят път в живота.

Пътувах към Таня и си мислех колко пъти сме се събирали приятелки и разпалено сме говорели какво ще постигнем, как ще се борим сами да сме независими, да не сме закачени материално към някой мъж, както е модерно в днешно време.

Е, какво й е всъщност на модата? Къде отиде традиционната схема – красива млада жена забърсва богат млад/на средна възраст/възрастен мъж и си урежда живота поне на първо време?

Плюехме по тези жени и казвахме, че мъжете са глупаци и може да ги въртиш на малкия си пръст, само че глупачките бяхме ние. И вместо някой да се влюби в нас и да ни носи на ръце, ние попадахме в капана с нашата независимост и еманципираност и отглеждахме търтеи.

Таня беше хлътнала по едно момче – 28 годишен, вероятно безработен (макар че по едно време се подвизаваше като келнер на морето). Засичаше го в заведението, където работеше и в изблици на нежност, той дърпаше пари от нея, за да задоволи зависимостта си към някои неща.

Така с времето се трупаха двеста, триста, четиристотин, докато мина хилядарката. Таня вярваше, че ще й ги върне. Сърдеше се, когато се мъчехме да й отворим очите и казваше: „Аз съм неговото бебе. Знам, че ме обича и не ме използва, ще видите“.

Да, виждахме. Виждахме, че тя се трепеше до рано сутринта на бачкане, че издържаше баща си, че се бореше с домакинство и всякакви битовизми и едновременно с това поддържаше и добър стандарт на живот – хубави дрехи, таксита, обеди в квалитетните софийски заведения.

Плащаше си сметките сама и се гордееше с това. Само дето накрая това самочувствие и финансова независимост й изиграха шега, тъй като беше научена да дава, а не да взима.

И се намери човек, който да й смуче кръвчицата, докато и тя самата не го закъса. Без работа, без таксита, без мъж, тъй като онзи бе вечно неоткриваем, освен когато му трябваха пари.

Всеки път, когато чуех за него подивявах и прехапвах силно устни да не бълвам змии и гущери по персоната му. Но този път, само да пристигна ще я насоля сериозно. Защо не си взе поука от историята на Диди.

Диди беше друга наша приятелка, попаднала в капана на любовта. Тя беше от добро семейство, разполагаше със страхотно образование в чужбина, финансова подкрепа от родители и хубава работа.

Освен това зад гърба си имаше човек с неизчерпаеми финансови възможности, който й помагаше всячески и я обичаше безумно. Всички тайно й завиждахме, че животът й е така луксозен и привидно лесен.

Докато тя не залитна по М. Дори името му не мога да изпиша цялото. М. беше едно столично леке, е*льото на София, трудно държеше ципа си затворен. Тотален нехранимайко, дребно дилърче с криминално досие, гонен от всякакви лихвари.

Та нашата Диди откри всички видове оргазъм с него и се влюби. Искаше да му ражда деца, да се омъжва. Издържаше него и цялото му семейство, защото тя имаше пари, а те бяха фалирали.

Изкарваше сама, а и човекът, който я обожаваше, непрекъснато захранваше прищявките й – т. е. прищявките на М., за когото и не подозираше. Диди кръжеше около двамата, но истинската й тръпка беше М. Даваше всичките му всичките си пари, докато той не й изневеряваше с всяка срещната.

Накрая една от паралелните му забежки отишла при Диди и й казала колко я съжалява, че М. редовно я оправял в колата й.

Накрая Диди събра смелост и си би шута от тази пиявица. Само че в наследство получи десетки хиляди левове дългове от оргазмената си заслепеност, когато теглеше кредити и си залагаше колата и бижутата заради неговите глупости.

Глупачки, да, глупачки сме всички ние, тръгнали да превземаме света, защото така забравихме как да бъдем жени, какво е да ни глезят и да ни обичат заради слабостта и уязвимостта ни.

Женската сила и желание за контрол и доказване, обърка мъжа и му помогна да се изнежи да започне той да върти схеми и номера. Вече ние се опитваме да купим любов и секс, а не да ги продаваме.

И то по един наивен начин, че трябва да си го заслужим с жертви и подаръци, защото сме борбени и не се примиряваме с поражение.

Линда продължава сляпо да обожава провинциалиста, който живее у тях, за да си пише софийския адрес в личната карта.

Невена все още пътува като луда до морето всеки уикенд на собствени разноски и със скъпите парфюми и дрехи за онзи глупак, който я приема за даденост и не си мърда пръста за нищо.

Лили затъна в кредитите на десетгодишната си връзка и е на път да хвърли всичко по дяволите и да замине, защото парите вечно не й стигат, за да се поглези дори по елементарен начин.

Ето това са съвременните жени. Нарамили багажа на мъжете, които обичат и багажа на собствените си мечти и цели да пробиват напред сами и независими. Колко багаж още можем да понесем, момичета?

Пристигнах при Таня. Беше замръзнала. Гушнах я и пророних „Остави тази пиявица. Време е отново да се почувстваш жена!“

Тя само се усмихна и знаех, че приказките ми просто минаха покрай ушите й. Въпреки тоталния си банкрут, тя продължаваше да мечтае и да се бори за любовта на този търтей.

Жалко, че случаят й не е единичен. Жалко, много жалко!

Още интересни истории четете в нашата блогосфера.

Източник: chickorchicken.blogspot.com