Притча за пълната чаша

Човек се учи докато е жив. Понякога сме толкова убедени във възможностите си, че не сме склонни да променим нещо съвсем малко, за да се придвижим напред. Когато жадуваме за нови знания и успехи, трябва да бъдем склонни да жертваме личното си време, някои от разбиранията си, да бъдем в състояние да променим дори мирогледа си, за да поемем новата вълна от информация.

Следващата поучителна история разказва как въпреки желанието за нови знания, винаги трябва да оставим малко място в съзнанието си за нови идеи, защото ако не виждаме по-далеч от нашите настоящи разбирания, как ще възприемем новото, което може да ни бъде полезно?

Притча за пълната чаша

Веднъж при един Учител дошъл човек, за да го попита за учението чан (учение в будизма). Човекът не слушал словата на Учителя, а непрекъснато говорел за себе си и за своите разбирания.

Минало малко време и след като Учителят слушал мълчаливо, поднесъл чай. Взел чайника и започнал да налива в чашата на своя гост. Наливал чая, дори след като започнал да прелива от чашата.

Свързани статии

Кулинарни шедьоври, вдъхновени от японската кухня (галерия)

Притча за четирите свещи

Астрологичното значение на дните от седмицата

Гостът се разгневил и извикал:

– Не виждате ли, че чашата е пълна догоре? – попитал той. – Не може да поеме повече.

– Точно така – отвърнал Учителят и спрял да налива от чая. – Също като тази чаша и ти си изпълнен с твоите собствени идеи и не възприемаш нищо. Как мога да ти предам учението чан, като не ми предлагаш празна чаша?