Притча за двата вълка

А ето ви християнска притча, тя е толкова различна от индианската колкото белия човек от цветния. Двама братя решили да служат на Бога и отишли в планината в две пещери, раздалечени така, че са се виждали само в неделя когато ходили до близкия манастир да се причестяват. Един път след като се върнали, единия брат забелязал в далечината брат си как се разхождал и се спрял изплашен от нещо. Толкова се изплашил че отскочил назад и си тръгнал към пещерата. Дълго се чудил от какво толкоз може да се изплаши брат му, и решил да отиде да види. Видял изсипано състояние, не богатство а цяло състояние. Свалил си расото, натрупал го отгоре, и с голям труд го довлякъл до пещерата си. Слязъл в града и купил най голямата и хубава страда и я направил безплатна болница за бедни като й оставил средства да съществува за известно време. После купил голямо имение за манастир, застроил го със сгради и дигнал църква. Помолил местния епископ да изпрати опитен духовно игумен за да тръгне манастира добре, оставил му пари и болницата под негово покровителство. Купил и други полезни работи, но парите биле много и той почнал да ги раздава на бедните, а това вече е края. Без нито цент за втори път в живота си напуска света и тръгнал към пещерата си. По пътя му се явил Ангел и му казал: Изпратен съм да ти кажа че това което направи се видя и много добре оцени на небето, но то не върви в никакво сравнение с това което направи брат ти. Сега той е много високо и е невидим за тебе, ти и никога няма да можеш да го видиш. отговор Сигнализирай за неуместен коментар