Премиера на поетичната книга „Думи насъщни“ на Мария Бегова

В края на 2014 година излезе от печат поетичната книга „Думи насъщни“ на Мария Бегова. Насъщни са онези думи, които назовават най-важните чувства и събития в живота на всеки човек. Това са и онези думи, които свързват хората в общност. Колкото повече са те, толкова по-добре ще се разбираме един друг.

Книгата включва стихове, писани в различно време, обединени в три цикъла „По спиралата“, „Все ти любов“, „Свят и време“. Наименованията им подсказват териториите, където М. Бегова търси и споделя онези важни думи, които са „крило на рамо, камък на шия“.

Мария Бегова участва в редица антологии и периодични издания. Нейни стихове са преведени на румънски и френски език в издадения сборник „Хайку, моят живот“ през 2009 г. във Франция.

„Тук няма тежки метафори, няма сложни образи... Но не са и нужни, защото точно простите неща са съвършени. И само те имат силата да извадят от прахта на прехода забравените наши ценности, без които оцеляването е невъзможно...“. – споделя редакторът на творбата – Ники Комедвенска. Прекрасните илюстрации в стихосбирката са на художника Манол Панчовски.

Стихосбирката „Думи насъщни“ ще бъде представена в няколко града, като първата й премиера ще бъде на 4 февруари в 18:00 часа в Централна университетска библиотека „Св. Климент Охридски“.

Мария Бегова

СЕДМИЦА

В този град,
по средата на километрите
между тебе и мене,
на този площад
стоим като на сцена.
Навъртат стрелките
на нашата кратка неделя
оскъдното време.
След миг
ще ни грабне пътят,
ще ни изпие здрачът –
за сбогом кимвам
и се усмихвам –
да не заплача.

І
На лицето ми –
усмивка от вчера.
Понеделник –
ден след неделя.

ІІ
Взимам от нея зрънце огън,
за да живея във вторник –
със спомена.

ІІІ
Идва трудна и вяла
сряда –
среда на раздялата.

ІV
Най-яркото присъствие
е твоето отсъствие
в четвъртък –
ден четвърти.

V
Сяда в колата до мен
и към теб ме повежда
в петък –
една надежда.

VІ
.......................

VІІ
А в неделя,
скъсили надве километрите
между тебе и мене,
на онзи ням площад
ще спрем като на сцена.
Пръст по пръст
ще ми целунеш ръцете.
Ще горим като свещи
от двата края.
Ще ти целуна очите.
И така няма да видиш
от среща до среща –
как остарявам.

НА МОДЕРНА ТЕМА

Съдба ли е, или жребий?
Или дотам не умеем
посока да си намерим –
посоката, която милеем.

И както в младите вечери зимни
все по-рядко се случва
ведно да плачем и пием.
И да осъмваме с Тютчев.

Сами се радваме. Скрито плачем.
И зад стария девиз се крием:
„Щастието е за глупаците,
страданието е нашата стихия!“

Болката? Та тя е знак
на душите ни богати.
И все напразно търсим бряг,
спасявайки се в самотата.

***

Сред толкова много
хора –
аз. И ти.
Толкова много
спомени
за мечти.

***

Бисер
в шепа държа.
Дъщеря.

***

Любов. Тревога.
Предчувствие за огън.
Риск.
Ти.

****

Усещане за светлина.
Крило на птица.
Синева в зениците.
Мама.

***
Тъй както си лежах
в тревата дъхава,
помислих си:
ще бъда някой ден трева.
И си отдъхнах...