Приключенията на Краставото жабче

„Някога, много отдавна... Или пък не чак толкова, кой знае, имало едно жабче, което се почувствало нещастно в родното блато.

Един ден няколко жабчета забелязали, че всички са гладки и зелени, само едно било... Хм. Доста пъпчиво.

– Какво му е на това жабче?

– То е от породата на краставите жаби – отвърнали големите жабоци.

– Пфу, крастава жаба! Не искаме да си играем с него – заквакали малките.

Краставото жабче се огледало във водата. Олеле, колко било грозно! Вместо гладко и лъскаво, цялото било на бучки и цицини. То се разплакало:

– Кой ще си играе с мен?

– Никой.

– Добре! Щом никой не ме иска, ще замина.

Жабчето скочило на едно листо от водна лилия, после на второ, на трето и се озовало на твърда земя“.

Така започва новата история на Юлия Спиридонова, която ще ни срещне с приключенията на Краставото жабче. То е отритнато от своите, защото е различно от тях. Но и жабите имат нужда да бъдат харесвани и обичани, да са необходими на някого, да имат приятел. Малкото краставо жабче напуска света на познатото блато, за да търси приятел, някой, който да го приема такова, каквото е. В своето пътешествие то се среща с красивата самодива, чийто танц е вълшебен; с алчния талъсъм с древното съкровище, със злата ламя, с огнедишащия змей и с добрия и благороден стопанин, за да открие, че нито красотата, нито богатството, нито силата и властта, дори и добротата не могат да заменят истинската нужда на всяко живо същество да обича и да бъде обичано. И че е важно да бъдеш нужен на някого, та дори той да е старата вещица с големия нос с брадавица.

„Казваш, че съм ти нужен? Защо не си вземеш друга жаба?, пита малкото жабче, за да чуе най-сетне, че – ... не ми трябва друга жаба. Трябва ми точно крастава жаба! В тях има най-силната магия.“

Защото важна е не външността ти, а твоята същност, и значение има не това, което виждат очите ти, а това, което подсказва сърцето ти.

И че най-силната магия е любовта и приятелството!

Както самата авторка казва в своето интервю: „Бъди ми приятел“ е приказка за големи и малки, но най-вече е приказка, която големите могат да прочетат на малките. Това е история за истинското приятелство, за обичта, за смелостта да бъдеш различен, за това, че с истинските, с важните неща не бива да се правят компромиси.

Луксозното издание с твърди корици е с красивите илюстрации на Пенко Гелев – илюстратор, художник на комикси и създател на анимационни филми.

За авторката:

Юлия Спиридонова е родена на 30 октомври 1972 година в София в семейството на художници.

Автор е на много книги за деца и тийнейджъри и на над 400 сценария.

Според проучване на сайта „Аз чета“ Юлия Спиридонова е най-търсеният и най-четен български детски писател в библиотеките. Изследването е проведено в периода юли-ноември 2011 година чрез онлайн въпросник към служителите на всички 27 регионални библиотеки в България.

Юлия Спиридонова е член на Съюза на българските писатели.

Издадени книги:

• „Бъди ми приятел“ („Кръгозор“ 2015 г.)
• „Приказка за вълшебната флейта“ („Ентусиаст“ 2013 г.)
• „Страната на сънищата. Иглата на Лабакан“ („Кръгозор“ 2013 г.)
• „Макс. Всичко на макс“ („Кръгозор“ 2012 г.)
• „Страната на сънищата. Кралска кръв“ („Кръгозор“ 2011 г.)
• „Графиня Батори“ („Кръгозор“ 2010 г.)
• „Страната на сънищата. Любими попътечо“ („Кръгозор“ 2009 г.)
• „Кръстьо частен детектив. В Долната земя“ („Фют“ 2009 г.)
• „Тина и половина“ („Кръгозор“ 2009 г.)
• „Любими попътечо“ („Български писател“ 2008 г.)
• „Приключения с Джиго“ („Фют“ 2003 г.)
• „Приказки за гугулета“ ( „Дамян Яков“ 2000 г.)
• „Гугулетата“ („Интерпрес“ 1999 г.)

Награди и почетни изяви:

• 1997 г. – Втора награда на Юнеско и сп. „Пламък“ – конкурс за разказ
• 1997 г. – Член на журито на Международния студентски фестивал в Мюнхен, Германия
• 2005 г. – Националната награда „ДеИнтина“ за детското предаване „Здравей“ (БНТ)
• 2007 г. – Трета награда на конкурс „Europe In A Fairytale“
• 2007 г. – Първа награда на конкурс за детска книга ръкопис на Съюза на българските писатели
• 2010 г. – Номинация за националната награда „Христо Г. Данов“
• 2010 г. – Носител на националната награда „Константин Константинов“
• 2010 г. – Лауреат на националната награда „П. Р. Славейков“
• 2010 г. – Почетен плакет по случай Деня на народните будители от Министерството на образованието и науката за принос в българската култура
• 2011 г. – Номинация за националната награда „Христо Г. Данов“
• 2012 г. – Номинация за детската национална награда „Златната ябълка“ – за благотворителна дейност
• 2012 г. – Почетна грамота на „Аз, детето“ за цялостен принос за щастливото детство на българските деца

Благотворителни инициативи:

• От 2009 г. – инициатор и организатор на седмичната инициатива „Кой обича приказки“ към Детско-юношески отдел на Столична библиотека.
• От 2010 г. – инициатор и организатор на кампанията „Където живеят деца, трябва да има детски книги“. Кампанията събира библиотеки (от нови книги и заглавия) в домовете за деца, лишени от родителска грижа.
• - 2010 г. – ДДЛРГ „Мария Терезия“ град Стара Загора
• - 2011 г. – ДДЛРГ „Дъга“ град Добрич
• - 2012 г. – ДДЛРГ„Радост“ село Дрен
• - 2013 г. – ДДЛРГ „Констанца Ляпчева“ град Горна Баня
• - 2014 г. – ДДЛРГ гр. Лом
• - 2015 г. – ДДЛРГ село Доганово

Интервю с Юлия Спиридонова:

На 20 април излезе новата Ви книга – приказката за деца „Бъди ми приятел“. Последните Ви книги бяха за по-големите – за тийнейджърите – кое Ви върна отново към детството? Откъде дойде вдъхновението – от приказка или от конкретна случка от реалния живот? И защо краставо жабче?

Все още не мога да разбера как се появяват приказките и героите. Защо избират точно този момент? Защо избират мен? Не знам. Появяват се най-неочаквано и тропат ли, тропат по вратата. Защо след Джиго дойде Попътечо, а след тях пристигна Тина – нямам никаква представа. Много често ми се случва, докато работя по една книга, някой упорито да се опитва да нахълта отвън. „А, не – казвам – сега пиша друга история, ти ще почакаш!“ Някои се отказват и си отиват завинаги. Други продължават да потропват, да пеят примамващи песни, да дращят с лапичка по стъклото. Краставото жабче квака ли, квака, докато прегракна. Накрая влезе през комина.

Вашата приказка е подходяща и за възрастни – какво им казвате с нея?

„Бъди ми приятел“ е приказка за големи и малки, но най-вече е приказка, която големите могат да прочетат на малките. Това е история за истинското приятелство, за обичта, за смелостта да бъдеш различен, за това, че с истинските, с важните неща не бива да се правят компромиси.

В тази история сте съчетали известни на децата персонажи от различни приказки, като на някои сте дали други нетипични характеристики – като например добрата вещица, подлото Ехо?

Винаги са ми били по-интересни „лошите“ в една история. Обичам старите страшни приказки със страшни същества. Затова често ги каня в книгите си, но искам да ги опозная добре и сама да реша какви точно същества са.

• Къде се крият феите
• Излезе първата книга от поредицата „Мега исТИЙНско
• „Роуз и изгубената принцеса“ –  Холи Уеб