„Някога, много отдавна... Или пък не чак толкова, кой знае, имало едно жабче, което се почувствало нещастно в родното блато.

Един ден няколко жабчета забелязали, че всички са гладки и зелени, само едно било... Хм. Доста пъпчиво.

– Какво му е на това жабче?

– То е от породата на краставите жаби – отвърнали големите жабоци.

– Пфу, крастава жаба! Не искаме да си играем с него – заквакали малките.

Краставото жабче се огледало във водата. Олеле, колко било грозно! Вместо гладко и лъскаво, цялото било на бучки и цицини. То се разплакало:

– Кой ще си играе с мен?

– Никой.

– Добре! Щом никой не ме иска, ще замина.

Жабчето скочило на едно листо от водна лилия, после на второ, на трето и се озовало на твърда земя“.

Така започва новата история на Юлия Спиридонова, която ще ни срещне с приключенията на Краставото жабче. То е отритнато от своите, защото е различно от тях. Но и жабите имат нужда да бъдат харесвани и обичани, да са необходими на някого, да имат приятел. Малкото краставо жабче напуска света на познатото блато, за да търси приятел, някой, който да го приема такова, каквото е. В своето пътешествие то се среща с красивата самодива, чийто танц е вълшебен; с алчния талъсъм с древното съкровище, със злата ламя, с огнедишащия змей и с добрия и благороден стопанин, за да открие, че нито красотата, нито богатството, нито силата и властта, дори и добротата не могат да заменят истинската нужда на всяко живо същество да обича и да бъде обичано. И че е важно да бъдеш нужен на някого, та дори той да е старата вещица с големия нос с брадавица.

„Казваш, че съм ти нужен? Защо не си вземеш друга жаба?, пита малкото жабче, за да чуе най-сетне, че – ... не ми трябва друга жаба. Трябва ми точно крастава жаба! В тях има най-силната магия.“

Защото важна е не външността ти, а твоята същност, и значение има не това, което виждат очите ти, а това, което подсказва сърцето ти.

И че най-силната магия е любовта и приятелството!

Както самата авторка казва в своето интервю: „Бъди ми приятел“ е приказка за големи и малки, но най-вече е приказка, която големите могат да прочетат на малките. Това е история за истинското приятелство, за обичта, за смелостта да бъдеш различен, за това, че с истинските, с важните неща не бива да се правят компромиси.

Луксозното издание с твърди корици е с красивите илюстрации на Пенко Гелев – илюстратор, художник на комикси и създател на анимационни филми.

За авторката:

Юлия Спиридонова е родена на 30 октомври 1972 година в София в семейството на художници.

Автор е на много книги за деца и тийнейджъри и на над 400 сценария.

Според проучване на сайта „Аз чета“ Юлия Спиридонова е най-търсеният и най-четен български детски писател в библиотеките. Изследването е проведено в периода юли-ноември 2011 година чрез онлайн въпросник към служителите на всички 27 регионални библиотеки в България.

Юлия Спиридонова е член на Съюза на българските писатели.

Издадени книги:

  • „Бъди ми приятел“ („Кръгозор“ 2015 г.)
  • „Приказка за вълшебната флейта“ („Ентусиаст“ 2013 г.)
  • „Страната на сънищата. Иглата на Лабакан“ („Кръгозор“ 2013 г.)
  • „Макс. Всичко на макс“ („Кръгозор“ 2012 г.)
  • „Страната на сънищата. Кралска кръв“ („Кръгозор“ 2011 г.)
  • „Графиня Батори“ („Кръгозор“ 2010 г.)
  • „Страната на сънищата. Любими попътечо“ („Кръгозор“ 2009 г.)
  • „Кръстьо частен детектив. В Долната земя“ („Фют“ 2009 г.)
  • „Тина и половина“ („Кръгозор“ 2009 г.)
  • „Любими попътечо“ („Български писател“ 2008 г.)
  • „Приключения с Джиго“ („Фют“ 2003 г.)
  • „Приказки за гугулета“ ( „Дамян Яков“ 2000 г.)
  • „Гугулетата“ („Интерпрес“ 1999 г.)

Награди и почетни изяви:

  • 1997 г. – Втора награда на Юнеско и сп. „Пламък“ – конкурс за разказ
  • 1997 г. – Член на журито на Международния студентски фестивал в Мюнхен, Германия
  • 2005 г. – Националната награда „ДеИнтина“ за детското предаване „Здравей“ (БНТ)
  • 2007 г. – Трета награда на конкурс „Europe In A Fairytale“
  • 2007 г. – Първа награда на конкурс за детска книга ръкопис на Съюза на българските писатели
  • 2010 г. – Номинация за националната награда „Христо Г. Данов“
  • 2010 г. – Носител на националната награда „Константин Константинов“
  • 2010 г. – Лауреат на националната награда „П. Р. Славейков“
  • 2010 г. – Почетен плакет по случай Деня на народните будители от Министерството на образованието и науката за принос в българската култура
  • 2011 г. – Номинация за националната награда „Христо Г. Данов“
  • 2012 г. – Номинация за детската национална награда „Златната ябълка“ – за благотворителна дейност
  • 2012 г. – Почетна грамота на „Аз, детето“ за цялостен принос за щастливото детство на българските деца

Благотворителни инициативи:

Интервю с Юлия Спиридонова:

На 20 април излезе новата Ви книга – приказката за деца „Бъди ми приятел“. Последните Ви книги бяха за по-големите – за тийнейджърите – кое Ви върна отново към детството? Откъде дойде вдъхновението – от приказка или от конкретна случка от реалния живот? И защо краставо жабче?

Все още не мога да разбера как се появяват приказките и героите. Защо избират точно този момент? Защо избират мен? Не знам. Появяват се най-неочаквано и тропат ли, тропат по вратата. Защо след Джиго дойде Попътечо, а след тях пристигна Тина – нямам никаква представа. Много често ми се случва, докато работя по една книга, някой упорито да се опитва да нахълта отвън. „А, не – казвам – сега пиша друга история, ти ще почакаш!“ Някои се отказват и си отиват завинаги. Други продължават да потропват, да пеят примамващи песни, да дращят с лапичка по стъклото. Краставото жабче квака ли, квака, докато прегракна. Накрая влезе през комина.

Вашата приказка е подходяща и за възрастни – какво им казвате с нея?

„Бъди ми приятел“ е приказка за големи и малки, но най-вече е приказка, която големите могат да прочетат на малките. Това е история за истинското приятелство, за обичта, за смелостта да бъдеш различен, за това, че с истинските, с важните неща не бива да се правят компромиси.

В тази история сте съчетали известни на децата персонажи от различни приказки, като на някои сте дали други нетипични характеристики – като например добрата вещица, подлото Ехо?

Винаги са ми били по-интересни „лошите“ в една история. Обичам старите страшни приказки със страшни същества. Затова често ги каня в книгите си, но искам да ги опозная добре и сама да реша какви точно същества са.

Много често смятаме, че някой е добър, защото всички казват, че е добър. А смятаме някого за лош, защото е различен.

Знаем, че синовете Ви са първите Ви читатели, и ... първите критици – кой е техният любим герой от тази приказка? А Вашият? И как се сработихте с художника Пенко Гелев?

Когато се появи приказката, всички харесахме най-много жабчето. След това Пенко Гелев нарисува жабешкия портрет. Щом го видяхме (точно като в приказките с портрети на принцеси) – край, обикнахме Краставото жабче завинаги. В илюстрациите на Пенко има много силно вълшебство! Просто не можеш да се откъснеш от тях (опитах, но не става – продължавам да си ги разглеждам всеки ден, вече месеци наред).

Вещицата в края на приказката казва: ... не ми трябва друга жаба. Трябва ми точно крастава жаба! В тях има най-силна магия. В какво има най-силната магия за нас, хората? И за Вас коя е най-силната магия?

Любовта е най-силната магия. Когато имаш обич в сърцето, можеш да постигнеш всичко! С обич в сърцето всичко, което правиш, се получава някак по-добре – по-красиво, по-интересно, по-вкусно.

Ще има ли продължение приятелството на вещицата и жабчето? Ще стане ли то герой и на друга приказка, или да очакваме нови герои? Споделете Вашите приказни планове.

Жабчето остана при мен и не иска да си ходи. Може би защото влезе през комина. Много лесно е да влезеш през комина, но е ужасно трудно да излезеш – питайте Дядо Коледа, ако не ми вярвате. Така че жабчето остана. Мисля, че има още приказки, които иска да ми разкаже.

Блиц интервю

Любим момент от детството?

Ваканцията – много кратък момент, за жалост.

Любима приказка?

„Рибарят и неговата душа“ на Оскар Уайлд и „Студеното сърце“ на Вилхелм Хауф.

Любим герой/ герои от приказка?

Цар Дроздобрад.

Братя Грим или Андерсен? Или...?

Братя Грим, Андерсен, Шарл Перо, Вилхелм Хауф и старите приказки на народи и племена.

Змей огнедишащ или ламя триглава?

Огнедишащ змей.

Жабокът или принцът?

Жабокът, който всъщност е принц. А не принцът, който се превръща в жабок.

Интервю с Пенко Гелев:

На 20 април излезе новата книга на Юлия Спиридонова – приказката за деца „Бъди ми приятел“ с Ваши илюстрации. За големи или за малки са рисунките Ви? Има ли специфика при илюстрирането на книга?

Не рисувам специално за деца. Старая се да рисувам красиви картинки с надеждата да се харесат на колкото се може повече хора, независимо дали са малки или големи.

Книгите са за четене. Хубавите илюстрации допълват текста. Когато илюстрирам книга, целта ми е да схвана духа на книгата и да го предам в картинките, така че те да обогатят преживяването на читателя.

Отново работите с Юлия Спиридонова – след „Приказка за Вълшебната флейта“ – можем ли да се надяваме и на бъдеща съвместна дейност по нейна книга?

Имаме такива планове. Ние се разбираме добре и работим лесно заедно. Така че е много вероятно. Почти сигурно.

Вещицата в края на приказката казва: ... не ми трябва друга жаба. Трябва ми точно крастава жаба! В тях има най-силната магия. В какво има най-силната магия за нас, хората? А за Вас, художниците, коя е най-силната магия?

Най-хубавото е, че магията е навсякъде. Не е ли изумително, че като смесиш жълта и синя боя, се получава зелена.

Вие сте и автор на редица комикси адаптации на известни романи, като например Парижката Света Богородица, Островът на съкровищата, Желязната маска, Дракула, Франкенщайн, Тримата мускетари. Какво предпочитате да рисувате – комикси или приказки? Кое е по-голямо предизвикателство за Вас?

Аз не приемам работата си като предизвикателство. Общо взето успявам да се забавлявам през цялото време. Обичам да рисувам и когато започвам нова книга, много ми харесва това, че ми предстоят няколко месеца непрекъснато рисуване. Комиксите отнемат обикновено повече време и затова е по-уморително. Когато рисувам адаптация на класическа книга, се налага да я изследвам много подробно, а това е страхотно, особено когато става дума за такива великолепни книги, каквито са включените в тази колекция. Това са книги, които съм чел като дете, и сега, препрочитайки ги, откривам защо наистина са станали класически. Сега се сещам, че може би основното предизвикателство е многообразието от герои, които се налагаше да нарисувам.

На книжния пазар от 20 април 2015 г.
Обем: 32 стр.
ISBN 978-954-771-341-3
Илюстрации: Пенко Гелев
Цветно, луксозно издание, твърди корици
Издателство: „Кръгозор“
Корична цена: 15 лв.

Прочетете още: