Свободно време

Александър Кадиев: Бих искал да си партнирам с Джак Никълсън

Вижте какво ни разказа Александър Кадиев за актьорската професия, за бащинството и за живота

04.06.2015г. / 07 51ч.
Михаела Лазарова
Александър Кадиев

Александър Кадиев

Човекът, който ще ви представим може да накара всеки да се усмихне само с една дума или жест. Винаги позитивен, чаровен и безкрайно талантлив – актьорът Александър Кадиев. Роден е през 1983 година, възпитаник е на Националната академия за театрално и филмово изкуство в класа на проф. Стефан Данаилов.

През 2014 година получава ИКАР 2014 за поддържаща мъжка роля, на Клеант в „Скъперникът“. От 2012 година е водещ на предаването „Преди обед“ заедно с Десислава Стоянова, а тази година го гледахме отново в ролята на водещ на сцената на „България търси талант“.

Телевизионният зрител го познава от участията му в „Стъклен дом“, „Пряк контакт“, „Дзифт“, „Езерното момче“, а любителите на театъра със сигурност са гледали неговата брилянтна игра в постановките „Горката Франция“, „Укротяване на опърничавата“, „Великолепният рогоносец“, „Красотата спи“ и други.

Вижте какво ни разказа той за актьорската професия, за бащинството и за живота.

Кога разбра, че актьорската професия е твое призвание?

В процеса на обучението в театралната академия разбрах, че актьорската професия много ми харесва и искам да я практикувам. Желанието да съм актьор не е от детските ми години.

Какво ти каза Катерина Евро, когато й сподели, че искаш да ставаш актьор?

Тя беше с малък предразсъдък, защото знае, че професията е много трудна и чисто финансово актьорската професия е неблагодарна. И за един мъж, който би трябвало да създаде семейство и да се грижи за него, може би е по-добре да избере нещо по-сигурно.

Но така или иначе се зарадва и особено, когато започнах да играя в театъра още като студент, тя беше категорична, че сме направили правилния избор и беше щастлива.

Сега, когато си утвърден в актьорската професия помага ли ти със съвети, критикува ли те?

Критикува ме, когато е необходимо. Но със съвети не, тъй като аз вече натрупах някакъв опит, в който нямам нужда от особени съвети, освен тези, които са на режисьора.

Най-ценният съвет за живота, който ти е дала Катерина Евро?

Аз съм го казвал и друг път, тя ми е давала различни съвети. Но генералната концепция, която тя е налагала при мен през годините е това, че човек трябва да вярва в себе си. Да вярва, че ще бъде успешен, здрав, ще бъде щастлив, да разчита на себе си основно и с една усмивка, с една игра да подхожда към живота. Да се опитва да си го представя по-хубав, а не да навлиза в мръсната реалност.

Като дете какъв мечтаеше да станеш?

Аз не съм имал мечти като малък да стана нещо определено. Представял съм си разни неща, но не съм бил амбициозен. По-скоро съм си представял, че искам да стана успешен човек в най-общия смисъл. Желанието за професията дойде на по-късен етап.

Как е малката Катерина и как те промени нейната поява?

Малката Катерина е много добре, много е сладка, обича да хапва. Още върви този процес на осъзнаване, но промяната е такава, че вече имам смисъл, мотив да създавам животът наоколо да бъде максимално добър за нея и за моето семейство. Нещо като двигател.

Уроци за живота, които би искал да й предадеш?

Много е рано още. Но така или иначе, бих искал тя да е свободна по отношение на своите занимания и изборите, които прави. Да бъде щастлива и да е дейна, активна. Да мога да я науча да поема инициативата и да създава неща и разбира се, да не е толкова чувствителна, да е по-малко ранима, хладнокръвна в някои отношения, за да може да се справя по-добре с трудностите и да минава по-лесно през несгодите в живота.

Ако един ден реши да тръгне по твоите стъпки?

Ако детето прояви желание, талант и инициатива, аз никога няма да я спра, от каквото и да е. Така че, ако се прояви в нея талант за актьорската професия, разбира се, ще се радвам и ще я насърчавам.

Кино или театър?

Театър бих казал, тъй като това е моята любов, но защо не и кино.

Имаш ли кумири, от които се учиш?

Това с кумирите е малко сложен въпрос, защото те не са един или двама. Но аз се уча от изявените страхотни артисти, както у нас, така и в чужбина. Следя работата на нашите и чужди актьори и гледам по-скоро да разсъждавам какво ги кара те да играят така хубаво.

Коментирай