„Прокълнатите кралици“ от Кристина Морато

Императрица Сиси, Мария-Антоанета, Кристина Шведска, Евгения де Монтихо, кралица Виктория, Александра Романова.

Животът на тези шест кралици не е приличал на вълшебна приказка. Безброй филми и романи са ни показвали съдбата им и най-вече привлекателните страни от живота им, но всички те са преживели и много нещастия. Общото между тях е самотата, носталгията, липсата на любов и разочарованието, че не могат да дарят наследник на държавата. Изпитали са болката от смъртта на децата си, огорчението от разбитите си бракове и са се чувствали странници в кралските дворове, където не са били приети радушно.

Някои, като Сиси, са станали владетелки против волята си, други, като Кристина Шведска, са скандализирали съвременниците си с екстравагантното си поведение и със стремежа си към свобода. Мария-Антоанета и Александра Романова завършили живота си по много трагичен начин, а кралица Виктория и Евгения де Монтихо изиграли ролята си с изключително достойнство.

Чрез личните им дневници и семейната им кореспонденция Кристина Морато ни разкрива човешкото лице на тези шест владетелки, които не са имали възможност да избират съдбата си.

Ексцентрични, капризни, непримирими, амбициозни... Зад блясъка на житейския път, изпълнен с привилегии, богатство и власт, всички те са били жени от плът и кръв, принудени да носят на плещите си тежкото бреме на цели империи.

За авторката

Кристина Морато е родена през 1961 г. в Барселона. Завършва журналистика в родния си град. Още съвсем млада, преди да завърши висшето си образование, започва да пътува като военен репортер в различни горещи точки в Централна Америка. Впоследствие решава да продължи да обикаля света с фотоапарата си, но акцентът в репортажите ѝ вече е положението на жената в развиващите се страни. Тази нейна мисия я отвежда в Африка, Азия и Южна Америка. През 2005 г. се озовава за първи път в Близкия изток и този район се превръща в място на действието на две от книгите ѝ.

През всичките тези години тя редува пътешествията с работата си на журналист, режисьор на телевизионни предавания и сътрудник в радиото. А желанието ѝ да извади от забвение историите на велики пътешественички и изследователки я подтиква да публикува книгите си „Безстрашни пътешественички и авантюристки“, „Кралиците на Африка“, „Дамите от Изтока“, „Пленница в Арабския полуостров“, които се радват на нестихващ интерес сред читателите и на високата оценка на критиката.

През 2010 г. излиза книгата ѝ „Непокорните диви“, в която разказва историите на седем изключителни жени и която ѝ печели много нови почитатели и в България.

Кристина Морато е основател и настоящ вицепрезидент на Испанското географско дружество и член на Британското кралско географско дружество. Откъс

Кралиците от учебниците по история не трябва да се бъркат с кралиците от приказките. Диамантите, които блестят в короните им, ни заслепяват и не ни позволяват да видим политическите сделки, утвърдени чрез браковете им. А благоразумните любовни приключения рядко могат да им бъдат утеха.
Шантал Тома „Сбогуване с кралицата“, 1993 г.

Една странница в двора

Не ми остана нищо друго, освен да живея като отшелница. В големия свят ме преследваха и ме съдиха, нараняваха ме и ме клеветяха толкова много... И все пак Бог, който вижда всичко в душата ми, знае, че никога не съм навредила на никого.
Изповед на Елизабет Баварска пред преподавателя ѝ по гръцки Константин Христоманос, 1891 г.

Като навършила тридесет и пет години, Елизабет Баварска, известната Сиси, решила да скрие лицето си зад ветрило и да се предпази от любопитните погледи на хората под чадър. Тя, считаната за най-красивата императрица в Европа, вече не понасяла да я съзерцават като идол. Отказвала да играе ролята на очарователната императрица на Австро-Унгарската империя в един старомоден и порочен двор, в който винаги се е чувствала като чужденка. Никога повече не позволила да я рисуват и никой не станал свидетел на физическата ѝ разруха, която истински я ужасявала. Защото легендата за красотата ѝ битувала заедно с мита за ексцентричното ѝ поведение. Повече от четиридесет години Сиси изумявала всички кралски дворове с безсрамието и с презрението си към строгите порядки на Хабсбургите. Тя разбила всички клишета на епохата си и разбира се, съвсем не била кротката и безлична принцеса от филмите. Цели страници могат да се изпишат за странностите и екстравагантността ѝ, плод на болестта, която превръща живота ѝ в ад.
Император Франц Йосиф я обичал до края на нещастния ѝ живот, но така и не я разбрал. Съкрушена от семейните трагедии и напрежението в двора, Сиси се озовала на прага на лудостта, а накрая загърбила задълженията си и намерила убежище в собствения си свят, в който живяла до края на дните си.
Легендарната Сиси дошла на този свят в херцогския дворец в Мюнхен в мразовитата нощ на 24 декември 1837 г. Било неделя, Бъдни вечер, и раждането ѝ било посрещнато като щастливо предзнаменование. Майка ѝ, принцеса Лудовика фон Вителсбах, е дъщеря на крал Максимилиан I Баварски и втората му съпруга Каролина Баденска. Лудовика била бедната роднина на влиятелните си сестри, успешно омъжени за крале и императори. Едната била кралица на Прусия, другата на Саксония, а най-голямата София би станала дори императрица на Австрия, ако не била принудила немощния си съпруг да се откаже от трона в полза на най-големия ѝ син Франц Йосиф.
Повечето принцеси от онова време е трябвало да се откажат от чувствата си и да изпълнят задълженията, отговарящи на ранга им. Лудовика не била изключение и през 1828 г. сключила брак с втория си братовчед херцог Максимилиан Баварски, или Макс, както го наричали, бохем, либерално настроен и ексцентричен мъж, който произхождал от един по-малък клон на династията Вителсбах. Още в началото Макс признал на съпругата си, че не я обича и че се е съгласил да се ожени за нея само от страх да не разгневи енергичния си дядо. Въпреки че бракът им бил по сметка и зле договорен, двамата имали десет деца, две от които починали скоро след раждането си.
Лудовика, отличаваща се с изключителна красота на младини, по-късно разказала на децата си, че в деня на първата си годишнина от сватбата не спряла да плаче, защото се чувствала безкрайно нещастна. Било ѝ особено трудно да свикне с бохемския начин на живот на мъжа си, със скандалите и с това, че ѝ се налагало да се грижи сама за многобройната им челяд. Тя била покорна жена и самоотвержено търпяла изневерите на херцога, който често обядвал в покоите си в двореца с двете си незаконородени дъщери, към които изпитвал нежна обич.
Принцеса Елизабет, която всички наричали Сиси или Лизи, била свикнала с жалбите на клетата си майка и никога нямало да забрави едно изречение, което тя постоянно повтаряла: „Когато се омъжиш, ставаш толкова самотна!“. Семейството живеело далеч от строгите порядки в кралския двор в Мюнхен и прекарвало много време в лятната си резиденция в Посенхофен. Поради ранга си на родителите на Елизабет не им се налагало да изпълняват никакви официални функции и водели обикновен и безгрижен живот в провинцията без каквито и да било задължения.
Все пак бъдещата императрица на Австрия била родена в лоното на не съвсем обикновено семейство. Баща ѝ, херцог Макс, без съмнение бил най-популярният вителсбах по онова време и доста интересна личност. в средата на градината на двореца, намиращ се на „Лудвигщрасе“ в Мюнхен, в който се е появила на бял свят малката принцеса, изградил цял цирк с партер, ложи и кресла за гостите. Самият херцог често се изявявал на манежа, за да демонстрира ездаческите си умения в рисковани акробатични номера или за да прави различни номера, облечен като клоун. Доста известни били и неговото кафе-шантан в парижки стил и балният салон с огромен, четиридесетметров фриз на Бакхус. Там, около известната като Кръглата маса, начело на която стоял той като един своеобразен крал Артур, се събирал с приятелите си, писатели и художници бохеми. Срещите им представлявали забавни литературни вечеринки, на които се леели бира и песни, четяла се поезия и се водели разгорещени дискусии. Херцог Макс бил страстен почитател на баварската фолклорна музика и прочут композитор на произведения за цитра – инструмент, който той винаги носел със себе си по време на пътешествията си по света.
Месец след раждането на Сиси баща ѝ оставил семейството си и се отправил на дълго пътуване из Близкия изток. В Кайро се изкачил на хеопсовата пирамида и започнал да свири на цитрата си пред смаяните си арабски придружители. Използвал престоя си там, за да си купи от пазара за роби „три негърчета“, които предизвикали истинска сензация в Мюнхен, както и значителен брой антики. Макс, богат любител на забавленията, прахосвал състоянието си, правейки каквото си поиска. Но той бил и много ерудиран и притежавал великолепна библиотека с почти тридесет хиляди тома, за които твърдял, че е прочел или прегледал. От всичките му деца Сиси била голямата му слабост. Тя най-много приличала на него по характер, имали сходни вкусове и той я наричал „моят коледен подарък“.

На книжния пазар от 7 март 2017 г.
Превод от английски: Светослава Славчева
Обем: 512 стр.
Издателство: „Ентусиаст“
ISBN: 978-619-164-240-3
Корична цена: 22 лв.

Прочетете още:

• „Лейди Макбет“ – Сюзън Фрейзър Кинг
• „Мария Стюарт“ – Стефан Цвайг
• „Алиенор. Аквитанската лъвица“ – Таня Кинкел
• „Измяната на Борджиите“ – Сара Пул