Свободно време

Урания– игра на думи, летни бури и любовни трепети

Роман за красотата на езика и силата на любовта от Блага Димитрова

13.05.2017г. / 08 20ч.
Аз жената
Урания– игра на думи, летни бури и любовни трепети

Блага Димитрова е една от най-четените в момента български писателки. Автор е на книгите „Лавина“, „Отклонение“, „Пътуване към себе си“, „Копнеж“, „Глухарчето“ и др.

Написан в типичния за Блага Димитрова философски дух, „Урания“ е един от малко познатите романи на авторката.

За книгата

18-годишната Урания чува глас сякаш от дълбините на океана. Една дума, която се е загнездила в съзнанието ѝ и не ѝ дава покой. И тя трябва да разбере какво означава. Гласът ѝ нашепва къде да отиде и момичето бяга от къщи. Пътен инцидент я среща с проф. Якодимов, който е посветил живота си да изучава езиците – говорими и забравени. Той помага на Урания да си припомни непознатите думи, които чува, и да разбере посланието им.

В търсене на смисъл Урания преоткрива красотата, благозвучността и цветовете на родния си език. Среща първата си любов, която разбърква и пренарежда представите ѝ за света.

„Урания“ е изключително дълбока и загадъчна книга, изпълнена с игра на думи, летни бури и любовни трепети.

Цитати
* * *
Лъхаше на дърво и книги – най-топлият мирис.
* * *
Не се оплаквам от своите сънища, напротив!
Те ми носят утрешната светлина, преди още да се е съмнало.
* * *
Бързотията е за по-къси разстояния и цели, пък и за по-къси умове.
* * *
В една дума както в капка вода може да се съдържа целият океан на един език, на една народна съдба.
* * *
Понятието „свръхестествено“ е алиби за безсилието на познанието!
* * *
Щом една куха раковина на сушата може да съхрани ехото от песента на океана, защо ушната раковина да не долови гласа от един потънал свят?
* * *
Човекът, произнесъл словото и вложил душата си в него, отдавна е мъртъв, забравен. Но словото не умира!
* * *
Първият сигурен признак на безумието е бързина и свръхзаетост.
* * *
Казват, че жената обича с ушите, а мъжът – с очите. Ако това е вярно, разминаването е неминуемо, защото двамата обитават два различни свята.
* * *
Цял живот се залъгваме, че можем да минем между капките, търчим ли, търчим, докато сами изтечем като дъжд...
* * *

Приятелството е не само за звучните периоди, но повече за глухите сезони на душата.
* * *
Самотата ни учи не на мълчание, а на непрестанно приказване, за да запълним зиналата празнота.
* * *
Това момиче умее да се радва – каква чудесна и колко рядка дарба!
* * *
Гласът превръща моя миг в нечий чужд, непознат век, който става пo мой от всичките ми дни, досегашни и бъдещи...
* * *
Аз първо повярвах, без да разбирам. После започнах да разбирам, но се боях да повярвам. Сега вече от нищо не се боя!

За авторката

Блага Димитрова (1922 – 2003) израства във Велико Търново, но семейството се преселва в София, където тя завършва I девическа гимназия (класически отдел с латински и старогръцки), а след това славянска филология. Докато учи, взема уроци по пиано при проф. Андрей Стоянов и изпълнява клавирните сонати на Бетовен. Била е редакторка в сп. „Септември“ и ДИ „Народна култура“, на няколко пъти остава без работа. Владее пет езика. Издала е много книги със стихове, романи, есета, спомени, както и два тома документално изследване за българската култура от първата четвърт на XX век (в съавторство с Йордан Василев) въз основа на анкета с Е. Багряна.

Стиховете ѝ са преведени на 23 езика. Първият ѝ роман – „Пътуване към себе си“ (1965), прави впечатление с отказ от тогавашната стилистика. След това се появяват романите „Отклонение“ (1967, по него е заснет и филм с актьори в главните роли Невена Коканова и Иван Андонов), „Лавина“ (1971, също филмиран), „Лице“ (1981), „Урания“ (1993), „Глухарчето“ (1996).

Романът „Отклонение“ (1967) има досега шест издания. Предстои седмо. Преведен е на осем езика и особено странна е съдбата на немския превод – той излиза с различни заглавия в тогавашните Западна и Източна Германия.

Блага Димитрова е работила и като преводач от полски, руски, шведски и др. Сред най-внушителните са преводите ѝ на „Пан Тадеуш“ от Мицкевич след 15 години труд, „Илиада“ от Омир (заедно с Ал. Милев) – от старогръцки, стихосбирка от лауреатката на Нобелова награда Вислава Шимборска (от полски).

Не е членувала в партия, участвала е в дисидентския Клуб за демокрация, преследван от комунистическата власт. Била е вицепрезидентка на България (1992 – 1994), подава оставка.

На книжния пазар от 4 май 2017 г.
Обем: 432 стр.
Издателство: „Хермес“
ISBN: 978-954-26-1700-6
Корична цена: 14,95 лв.

Коментирай