Представяме ви ново издание на световния бестселър „Стъкленият замък“ от Джанет Уолс – една истинска история за силата на духа и личния избор!

Преводач на книгата е Светлозара Лесева – носител на наградата „Кръстан Дянков“, която се връчва от фондация „Елизабет Костова“ за превод.

Вярвам в късмета – колкото по-упорито работиш, толкова по-голям късметлия си. – Джанет Уолс

„Стъкленият замък“ проследява истинската житейска история на авторката Джанет Уолс – журналистка, работила за едни от най-престижните вестници и списания в Америка: „Ю Ес Ей Тудей“, „Ескуайър“, списание „Ню Йорк“ и др. Това е изключително добре написана, остроумна и увлекателна книга, носител на няколко престижни литературни награди: наградата „Кристофър“ – за „утвърждаване на най-висшите човешки ценности“, наградата на Американската асоциация на библиотеките „Алекс“ и наградата „Книги за по-добър живот“.

Рядко явление е една книга да се радва на толкова топъл прием както от читатели, така и от критици. „Стъкленият замък“ е сред най-продаваните заглавия в САЩ и Канада в продължение на години, като само в САЩ са продадени над 4 млн. екземпляра. Книгата фигурира в бестселъровата класация на „Ню Йорк Таймс“ в продължение на 244 седмици. Книгата е сред Топ 10 на най-голямата електронна книжарница „Амазон“ за най-добри книги на десетилетието. „Стъкленият замък“ е преведен на повече от 30 езика, а по книгата вече има и филм, чиято световна премиера се състоя на 11 август. Главните роли са поверени на холивудските звезди Уди Харелсън, Наоми Уотс и Бри Ларсън, която има „Оскар“ за главна женска роля.

Продуценти на The Glass Castle са Джил Нетър и Кан Као от Netter Productions. Режисьор на филма е Дестин Даниел Кретън (Short Term 12).

За книгата

Джанет е едно от четирите деца на ексцентричното семейство Уолс. Когато е трезвен, всестранно надареният и обаятелен баща на Джанет покорява въображението на своите деца. Посвещава ги във физиката и геологията и ги учи как да посрещат неустрашимо трудностите в живота. Когато е пил обаче, наяве излиза тъмната му страна. Майката на Джанет е волен дух, който намира спасение от семейните отговорности в изкуството. Според нея няма нужда да помага на децата си (те ще се учат от собствените си грешки) или да ги води на лекар (това само би ги изнежило). Не е проблем, че стените на апартамента им са толкова тънки (тъкмо ще научат испански, без да плащат) или че не хранят домашните любимци (така няма да ги направят зависими от човека). „Животът е приключение – смята тя. – Това, което не ни убива, ни прави по-силни."

Децата са научени сами да се грижат за себе си. Те си помагат и защитават, докато намерят начин да избягат от този живот. Заминават за Ню Йорк и там откриват пътя си. След време родителите им ги последват и заживяват на улицата. „А защо не? – пита майката. – Да си бездомник е приключение!"

Отзиви

Уолс е един от малцината автори, които съумяват да превъплътят болезнените спомени в изящно изкуство. – сп. „Пийпъл“

„Стъкленият замък“ предлага една от онези истории, които ще ви държат будни дълго след като домът е притихнал. – сп. „Вог“

Има родени разказвачи. Има и хора, чийто живот си заслужава да бъде разказан. Най-добрите мемоари се раждат тогава, когато тези две условия се съчетаят. И точно това се е случило в „Стъкленият замък“. – в. „Ню Йорк Нюсдей“

В някои моменти „Стъкленият замък“ ще ви остави без дъх, в други ще ви изпълни с гняв, а на финала ще ви остави зяпнали от изумление. – „Нешънъл Ривю Онлайн“

Всеки спомен е по-невероятен от предходния... Щастие за читателя е, че Уолс разказва така умело и с такъв усет към детайла. – в. „Плейн Дийлър“

На осмия ден, когато Господ раздавал на хората правото да се оплакват, срещнал Джанет Уолс и ѝ казал: „Ти имаш неограничено и доживотно право“. Очевидно Уолс е отклонила любезното предложение. – в. „Чикаго Трибюн“

Книгата трябва да е като дете – зачената със страст и отгледана с внимание
Интервю с Джанет Уолс

Джанет, колко време ти отне да напишеш тази книга и труден ли беше този процес?

Да пиша за себе си, за своите лични преживявания, за мен беше ново и доста смущаващо занимание. През последните 25 години няколко пъти се опитвах да опиша своята история. Случвало се е да напиша до 200 страници за един уикенд и след това да ги изхвърля, без дори да ги погледна. В един момент реших да романизирам историята си, но не се получи. Когато накрая реших, че вече съм готова да разкажа истината, книгата се роди само за шест седмици; следващите четири години прекарах в редактирането ѝ. Но както казва съпругът ми: „Книгата трябва да е като дете – зачената със страст и отгледана с внимание“.

Защо отлага толкова дълго, преди да опишеш спомените си?

Бях убедена, че ако истината за моето детство и за семейството ми излезе наяве, ще загубя работата си, приятелите си, общественото си положение. Оказа се, че никога не съм грешила толкова в живота си, че много съм подценила хората. Не само не загубих нищо, а спечелих много нови приятели и съмишленици. Цял живот съм крила истината за миналото си, не съм си позволявала лукса да се доверявам на другите и затова съм пропуснала шанса да узная на колко голямо състрадание, човечност и истинско приемане са способни хората. Ненапразно една от най-великите мисли в Библията е: „Истината ще ви направи свободни“. Вече наистина съм такава.

Как успя да запазиш неутралния тон, когато разказваш случки, събуждащи толкова много емоции?

Исках да разкажа историята си такава, каквато е, и да оставя читателя сам да я съпреживее емоционално според собствените си критерии. Разказът се води от името на детето, което бях, но през призмата на човека, който станах. Според някои от моите читатели, именно в моята обективност се крие най-голямата сила и въздействие на книгата, а според други – това е недостатък. Искам читателят сам да реши за себе си кое е криво и кое – право.

Според някои, ти си имала магическо, сюрреалистично детство, което те е подготвило за живота и те е направило боец. Според други, родителите ти са били чудовища, а децата в семейството ти са били малтретирани. Във всички случаи детството ти е било трудно. Защо не изпитваш горчивина?

Една от причините да успея да превърна спомените си в книга е, че сега съм много щастлива с това, което правя. Преди 10 или 15 години чувствата към родителите ми бяха доста объркани. Писането на книгата беше истински катарзис за мен. Сега имам нужната перспектива и мога да приема миналото и хората такива, каквито са. Това, което научих от живота, е, че нещата никога не са черно-бели.

Какво се надяваш да получат читателите ти от твоята книга?

Много хора, прочели „Стъкленият замък“, са ми казвали: „Ти си толкова силна и издръжлива, на твое място аз нямаше да се справя“. Това, разбира се, е много ласкателно, но не е вярно. Те са толкова силни, колкото съм и аз. Просто аз имах невероятния шанс да подложа тези си качества на изпитание.

Кога ти предложиха да адаптират „Стъкленият замък“ на голям екран?

Почти веднага след като излезе на пазара. В началото филмовите права бяха взети от продуцентската къща на Брад Пит, тъй като тогавашната му съпруга Дженифър Анистън се влюбила в романа, но след раздялата им проектът бе замразен, докато не намери нов продуцент.

Според теб как би реагирал твоят баща, който за жалост е починал много преди книгата и филмът да видят бял свят.

Мисля си, че би се гордял с мен, въпреки че не спестих критиката си към него. Зависимите хора често ти разбиват сърцето, когато решиш да повярваш в тях. Но аз не го виня.

Смятам, че във филма Уди Харелсън пресъздаде великолепно образа му.

А Наоми Уотс успя ли да хване същината на майка ти?

Беше феноменална. Тя успя да влезе изцяло в кожата на тази сложна, противоречива жена. Не е лесно да поместиш майка ми в която и да било категория, поради което със сигурност е било същинско предизвикателство, дори за актриса от нейния ранг.

Вярваш ли в късмета?

Определено вярвам в късмета. Смятам, че колкото по-упорито работиш, толкова по-голям късметлия си. Една от любимите фрази на баба ми бе: „Упорствай и се моли“. Вярата в някаква по-висша сила е важна, но междувременно трябва да си размърдаш задника. За мен късметът е да изиграеш правилно картите, които са ти раздадени. Може картите ти да са лоши, но да направиш чудеса с тях, а може да получиш великолепни карти и да ги разиграеш лошо или да не направиш нищо. На мен ми дадоха смесени карти; ако бях седнала да се окайвам, нямаше да постигна нищо.

На книжния пазар от 14 септември 2017 г.
Обем: 352 стр.
Издателство: „Хермес“
ISBN: 978-954-26-1053-3
Корична цена: 15,95 лв.