Първата неофициална биография на Григор Димитров е вече в книжарниците. Автор на „Григор Димитров – гордостта на България“ (ИК „Сиела“) е спортният журналист Любомир Тодоров, който проследява кариерата на тенисиста от тренировките в родния му град Хасково до триумфа на финалите на ATP тура в Лондон в края на 2017 г.

Пътят на тенисиста, завършил под номер 3 в световната ранглиста през 2017 г. – българина Григор Димитров, е проследен в детайли от спортния журналист Любомир Тодоров в първата неофициална биография на родното тенис чудо: „Григор Димитров – гордостта на България“.
Тодоров следи кариерата на Гришо от първите му официални мачове по родните тенис кортове. В книгата журналистът проследява пътя на Григор Димитров от Хасково до триумфа в Лондон в края на 2017 г., като подробно описва успехите му при юношите, кариерата му при мъжете, мачовете му за България и неговите треньори, а специално внимание е отделено и на живота на Димитров извън корта.

Григор се занимава с тенис от 5-годишен, тренира в тежки условия, а финансиране за немалка част от участията му в различни турнири осигурява семейството му. На 14 Димитров печели европейското първенство за юноши до 14 години в Острава, Чехия и оглавява европейската ранглиста в своята възраст. Едно след друго идват и заслужените отличия, които постепенно извоюват на Григор световна слава. През Orange Bowl и US Open до „Ролан Гарос“ и „Уимбълдън“, днес целият свят знае кой е Григор Димитров, а многобройните му фенове във всички краища на Земята подкрепят нашето момче и дават нов повод за гордост на всички българи.

Освен подробна информация за кариерата и живота на звездата, „Григор Димитров – гордостта на България“ (с подзаглавие „От кортовете в Хасково до триумфа в Лондон“) съдържа избрани интервюта на Димитров през годините, мнения за играта му от видни специалисти, сред които Магдалена Малеева, директорът на АТР 250 състезанието в София Пол Макнами, журналистите Татяна Манова, Емил Янчев и др., както и цветни приложения с близо 50 снимки, които илюстрират трудния, но триумфален път на Гришо през годините, отдадени на тениса.

Откъс от „Григор Димитров – гордостта на България“, Любомир Тодоров

Кариера при юношите

В края на миналото хилядолетие в българските тенис среди упорито започва да се носи слух за невероятен талант, който с лекота побеждава не само връстниците си, но и момчета, по-големи с няколко години. Който на турнир до 10 години в Плевен, едва на шест, печели срещу батковците.
Постепенно хората научават името на този къс самородно злато: Григор Димитров.
Малкият юнак тренира в Хасково със своя баща Димитър Господинов Димитров. Въпреки суровите условия през зимата Григор не пропуска нито едно занимание в хандбалната зала в родния си град. С баща си поемат рано сутрин, когато луната още властва на небето. В самата зала е толкова студено, колкото и навън. Или почти. Неотопленото помещение и дървеният под не могат да прекършат ентусиазма на момчето, което е в състояние цял ден да тича и удря топката. Но семейството е категорично: спортът не бива да е за сметка на училището и след всяка тренировка момчето отива на училище с прилежно написани домашни и научени уроци.
„Нашият Гришо тренираше даже с ушанка, защото в залата беше много студено. Имаше парно, но прозорците бяха в окаяно положение“, спомни си Йосиф Давидов, президент на хандбалния клуб „Асти 91“, пред БНТ в края на ноември 2017 г.

Трудните условия каляват характера на момчето от Хасково. То вече няма съперници у нас и започва да участва на международни турнири. В началото пътуват със семейния автомобил до различни кътчета на Европа. Спортното министерство отпуска стипендия на талантливия младок, но парите пристигат в края на тримесечието, а ако в началото му има състезание, примерно в Швеция, семейството трябва да заделя от своя бюджет, за да покрие разходите за път, настаняване и храна по време на турнира.

Такъв е споменът и на директорката на спортното училище „Стефан Караджа“ в Хасково Силвия Тенчева.

„Спомням си, че в зората на неговата кариера беше много трудно да се осигурят пари за турнири, защото той наистина прохождаше тогава. И с баща му ходихме по фирмите да събираме пари. Доколкото знам, ползвал е пенсиите на баба си и дядо си от село Стойково, за да проходи и да тръгне по турнири в Европа“, каза Тенчева пред БНТ.

Още 14-годишен Григор Димитров прави впечатление на специалистите. Те се надпреварват да му предричат блестящо бъдеще. Какво се е случило всъщност? Българчето е участвало през 2005 г. на европейското първенство за юноши до 14 години в Острава, Чехия. Момчето от Хасково стига с лекота до финала. Там побеждава представителя на домакините Радим Урбанек с 6:0, 7:6 и става шампион. Григор изглежда зрял за годините си и вече притежава отлична техника.
Логично Димитров оглавява европейската ранглиста в своята възраст и заслужено е провъзгласен за номер едно на Стария континент.

През декември същата година и светът оценява талантливия българин. На наричания „световно първенство за юноши и девойки“ турнир Orange Bowl в Ки Бискейн, щата Флорида, Димитров е водач в схемата при 14-годишните. Той си разчиства уверено пътя към финала. На четвъртфиналите побеждава австралиеца Бърнард Томич със 7:5, 3:6, 7:6(2).

След това печели срещу американеца Аликзандър Домиян с 6:4, 6:0. За титлата Григор ще спори отново с представител на домакините. Райън Уилямс обаче успява да го надхитри и в крайна сметка печели с 6:2, 7:5. После Гришо ще признае, че тази загуба го е амбицирала да се върне следващия сезон и да завоюва трофея.

Година по-късно, през 2006, той завладява Новия свят. Но преди това печели знакова за кариерата му титла. През пролетта той вдига купата от турнира в родния му Хасково. На 30 април Димитров побеждава на финала Корнеел Сандерс от Белгия със 7:6(2), 6:2 и става един вид пророк у дома. Радостта е още по-голяма, защото заедно с Валентин Димов печелят и на двойки.