Всеки родител в някакъв момент изпада в трагикомичната ситуация да обяснява на детето си, че то е живяло в лъжа през последните години, да поясни причините, поради които и Дядо Коледа се влияе от световната финансова криза, да разбули мистерията около шейната с елените, бездънния чувал с подаръци и невероятната способност на добродушния белобрад старец да се шмугва вкъщи през комина, въпреки че вече се отопляваме с парно или климатик.

Още по темата

Вероятно това е добър начин да открехнем една врата в съзнанието на малчуганите, от която се чува вик „нищо не е такова, каквото изглежда“ и да осакатим наивността им завинаги, но реално погледнато, децата на XXI век съвсем не са толкова несхватливи.

Те прекарват повече време пред компютъра, отколкото ние, и достъпът им до информация естествено е неограничен. Още повече, че във всяка детска градина винаги има едно хлапе, което пуска мухата, че всъщност татко е този в костюма на Дядо Коледа... И когато нашето дете се върне у дома и ни зададе фаталния въпрос, си глътваме езиците.

Имате два възможни изхода: или да потънете с още няколко пръста в лъжата, или да се възползвате от моментното колебание у детето си и да го просветлите за истината.
Опипайте почвата на първо място – попитайте детето си в какво вярва и по-точно в какво иска да вярва. Мисълта, че това, в което си вярвал толкова години, е някаква пълна измислица, действа безкрайно обезкуражително. Нещо повече, доверието им към вас също е поставено под въпрос. Ако образът на Дядо Коледа кара детето ви да е по-щастливо и то не иска да приеме фактите, не се опитвайте да му ги наложите, а изчакайте момента, в който е готово.

Нека приемем, че синът или дъщеря ви вече са убедени, че вие сте тези, които вечер се промъквате и оставяте подаръците под елхата. Как ще обясните причината да приписвате тази заслуга на някакъв белобрад старец? Духът на Коледа е движещата сила за всички добри дела и т. нар. чудеса, които се случват по време на празниците. Дядо Коледа е само един от начините, по които можем да материализираме и обобщим насъбралото се глобално добро. Благодарение на него още от малки можем да внушим на децата си идеята за безкористно добро, за добро, което не очаква нищо в замяна освен примерно поведение и мили намерения.

Може да звучи прекалено грубо казано, но най-благородно и все пак безочливо сме заблуждавали децата си и сме ги карали да вярват в измислици, затова е редно и да се извиним за постъпката си. Само добрите ни намерения не са достатъчни, за да сме чисти пред собствената си съвест.

Поставяйки така нещата, дали не е редно въобще да забравим за Дядо Коледа? Правилен избор няма. Така или иначе през целия си живот сме склонни да вярваме в много и най-различни „Дядо Коледовци“. Кой ще ни убеди, че те не са истински?

Да не вярваш в Дядо Коледа е като да не вярваш в приказките!