Истината за майчинството #2

Детето започва да стяга багажа около седмица преди датата на заминаване и отброява на обратно от поне 2-3 седмици.

Искам тази блуза, нали ти казах! Не! Не може другата, не ми харесва! Не, че не ми харесва, ама сега не я искам. Анцуг ти казах! Не дънки, госпожата каза „анцуг“! Как така клин! Виж как ми се е скъсал джобът на якето. Не, не е отсега, май преди две седмици, ама забравих да ти кажа. Не мога да ходя със скъсан джоб. Защо не може да взема фотоапарата? Всички ще имат сигурно… да, мога да снимам с телефона, знам, че снима добре, ама не може ли и двете? Сега с тези чехли ли ще ходя! Съвсем са смачкани, не ми ли намери нови? А търси ли? И сандвич, ще спираме за пикник! И вода! И ляв бут от тритон, както и жива жаба и къделя вълна (добре, последните си ги измислих, ама винаги има разни нелепи искания в най-последния момент!)

Всичко е изпрано, изгладено и сгънато в багажа. Скъсаното е зашито, специалният салам за сандвичи за пикник – купен. Спешните искания са задоволени в разумни граници, а аз съм уморена и изтощена.

Подготовката за зелените училища и училищните екскурзии са нещо като специален Дантев кръг на ада, запазен специално за майки.

#Истинатазамайчинството: времето, когато детето все още е зависимо от вас, но същевременно е достатъчно голямо, за да има претенции и също така е достатъчно разсеяно, за да се сети за най-важните неща в последния момент, когато просто няма как да му ги осигурите...

Още интересни статии прочетете в нашата блогосфера

Източник: missby.wordpress.com