Най-големите грешки в изграждането на дисциплината

Човешко е да се греши. Това е всеизвестен факт, още повече знаем, че всички сме хора и не трябва да се самозабравяме.

Това важи и при възпитанието. Много родители забравят, че са хора и са грешни и съсредоточават вниманието си изцяло към децата. Те са малки и имат нужда от напътствия, докато пораснат и поемат живота си в свои ръце. Но в тези моменти родителите често изключват напълно възможността, че може и да не са прави!

Погрешните схващания на възрастните рефлектират най-пряко в методите на възпитание. С други думи – времето, в което родителите са израснали е отдавна отминало и е време да се осъвременят разбиранията. Важно е да има толерантност в дисциплината. Моментът на комбинирането на тези два постулата е деликатен и затова често се превръща в крайъгълен камък.

Кои са най-грубите грешки, които родителите допускат в изграждането на дисциплината на децата?

Не сте достатъчно уважителни

Всички родители държат децата да ги уважават. Но забравят, че уважението трябва да е двустранно, а не предизвикано от страхопочитание. Говоренето с груб и гневен тон не изгражда уважение, а обижда децата и срива самочувствието.

Отправянето на настоятелна молба, подплатена с уважение е един от най-добрите похвати в случая.

Въвеждате ред и дисциплина, докато сте ядосани

Има някои неща, които просто не трябва да правите, когато сте ядосани – да шофирате, например. Това важи с пълна сила и за възпитанието. Ако трябва да проявите родителския си авторитет, никога не го правете, докато сте вбесени от нещо, особено от детето.

Изчакайте, докато ядът ви мине. В тези моменти хората са склонни да реагират много зле, да крещят, да нагрубяват, а и преценката не е точна в гнева и яростта.

Съсредоточете гнева си в някаква друга дейност, докато отмине. След това „прочетете лекцията“, която сте си наумили.

Изпадате в противоречие

Много родители правят тази грешка – да изказват становища или забрани спрямо ситуацията. Нещата невинаги стоят еднакво, оттук идват и противоречията. Децата са много интуитивни и веднага ще усетят, че нещо не е наред. Ще ви попитат защо сега казвате така, а миналия път сте казали друго.

Именно за да избегнете тези несъответствия трябва да сте последователни и да обмисляте предварително какво казвате и правите.

Говорите/обяснявате прекалено много

Обясненията са важни, комуникацията също. Погрешно е да казвате на детето – „Направи това, защото аз така казвам!“. Винаги е добре да има аргументация. Но когато тя е прекалено обстоятелствена, детето няма да ви обърне особено внимание и ще изчака нещата да се уталожат и пак ще направи своето, а вие не искате това, нали? Когато се въвежда определена дисциплина или се коригира някакво поведение, целта е това „обучение“ да е трайно, а не моментно.

Ако изпадате в разточителни обяснения децата ще изгубят нишката и няма да има никакъв ефект. Бъдете кратки и ясни. Използвайте думи, които сте сигурни, че децата ще разберат и запомнят.

Свързани статии

Най-грубите родителски грешки

Кое е в състояние да скара майките?

Как да накарате децата да ви слушат?

Прекалено отрицателни сте

Много родители изпадат в тази ситуация да обясняват и доказват на детето какво е направило или казало погрешно. Така се създава усещане за тотално несправяне у детето, а и самочувствието страда.

Вместо това наблегнете на положителната страна – какъв трябва да е резултатът, а не каква е реалността в момента. Посочете на детето как да се справи следващия път, за да не допуска грешката.

Не практикувате това, което проповядвате

На децата им е нужен пример, не само приказки. Особено малките деца не се вслушват чак толкова в говоренето на родителите, затова трябва да им се показва. Ако изисквате нещо от тях, а вие самите не го правите – не очаквайте успех.

Не дисциплинирате децата си изобщо

Някои родители смятат, че не е добре да налагат особено много правила на децата и оставят те сами да разберат къде са сгрешили и къде не. Разбира се, този подход е погрешен не само за малки деца, но и за по-големи. Да не говорим, че и за някои възрастни не важи!

Винаги трябва да има правила. Не е необходимо да са крайно стриктни, важното е да ги има. Всеки човек се нуждае от известни граници, за да свикне да се съобразява със социума, така че да не бъде отритнат. Дисциплината е важна и от гледна точка на това детето да може да се справи в детската градина, училището, изобщо общността, в която ще расте и ще се развива.