Трудните разговори с децата са неизменен момент от израстването. В много случаи родителите трябва да са много внимателни с думите си, защото детският ум е деликатен и лесно може да бъде насочен в грешната посока.

Малките момичета са крехки, особено в училищната и гимназиалната възраст. В този период са склонни да се вглеждат прекалено във външния си вид, което крие рискове от залитане в опасни посоки, например анорексията, булимията, скандалното облекло и т. н.

Затова, майки, бъдете внимателни с възпитателните си методи и вижте какво не трябва да казвате на дъщерите си?

„Това няма ли да те направи дебела?“

Може би най-разпространената причина за несигурност в себе си е външността при момичетата. В училищната възраст малките момичета искат да бъдат харесвани, да изглеждат добре и най-вече – да са слаби като идолите си от поп-сцената и киното.

За да избегнете риска от залитане към анорексия, булимия, ниска самооценка и дълбока депресия, не е добре да бъдете толкова директни, говорейки на тази тема.

„Наистина ли ще облечеш това?“

Можете да намалите критичния тон без да засягате конструктивните забележки. Подходете с примери. Не реагирайте прекалено остро. Обяснете на малкото си момиченце разликата в облеклото за определени поводи.

Ако ви се струва, че детето избира неподходящи дрехи за определени случаи, намерете начин да разясните кога какво е редно да се носи. Например, в ежедневието не е подходящ тежкият грим и предизвикателното облекло, които тийнейджърките са склонни да носят.

„Ако ядеш това ще напълнееш!“

Всяка майка се притеснява детето й да няма здравословни проблеми. Наднорменото тегло е един от тях. С израстването много момичета имат проблем с теглото. Промените в хормоните често предизвикват повишаване на апетита и килограмите.

Още по темата

Моментът обаче е много деликатен и за да не тласнете детето към психологически проблем, не трябва да сте чак толкова резки в изказванията си.

Вместо това отново чрез примери насърчавайте здравословното хранене. Обяснявайте вредите и опасностите от преработените храни, бързите закуски и сладкишите. Давайте личен пример – това е най-важното!

„Трябва да правиш упражнения!“

Децата са много умни. Вече са и много информирани – може би повече, отколкото ние сме били на тяхната възраст. Те осъзнават връзката между физическата активност и храната. От ваша страна е нужно стимулиране на интереса към спорта. Това не бива да става чрез насилствено заставяне, а чрез подробно обяснение за ефективността на тренировките не само от гледна точка на килограмите, но и цялостно върху здравословното състояние.