Според стара българска традиция погачата за новороденото бебе се прави на 40-тия ден от раждането. Отива се в църква, след това вече всички може да виждат бебето, а майката може да го извежда сред хората.

Но все пак първите, които го виждат са само най-близките до семейството жени. Гостите трябва да дойдат по светло и да си тръгнат по светло. Желателно е да са млади раждали жени или бременни. Обикновено това са роднини и близки приятелки. А за таткото е свободен от семейни задължения ден – изпраща се на разходка или да се повесели с приятели. Разбира се преди това е бил порядъчно впрегнат в подготовката на празника.

Погачата за бебето играе ролята на орисване – т. е. поканените, като добри феи, трябва да пожелаят нещо хубаво на бебето, като например: да танцува добре, да пее добре, да изкарва пари, да е умно и т. н. Този обичай е почитан в различни точки на света и от там идват много фолклорни приказки, базирани на този ритуал – орисването. Да си припомним само най-популярната приказка – Спящата красавица. В нея се появяват феите-орисници, които вменяват качества на детето и предначертават пътя му в живота.

Днешните орисници носят сладки неща, за да е сладък животът на детето, дават пари и подаръци, за да живее в изобилие. Обикновено добрите орисници се консултират с майката какъв подарък да донесат, за да е наистина в полза при отглеждане на бебето. Няма смисъл всяка жена да донесе по една дрешка за едномесечно бебе, защото половината от тях няма да влязат в употреба.

Подаряват се основно дрешки, бебешки играчки и аксесоари за бебето.

За най-важен момент се смята разчупването на погачата. Две момичета чупят питката над главата на майката и бебето, а най-близката орисница държи отдолу кърпичка, в която събира трохите. Според българската традиция е важно момичетата, които чупят питката да имат двама живи родители. Първото парче е за бебето. То се увива в кърпичката и трябва да се качи на високо, така че детето да израсте високо и здраво. Кърпичката се връзва на възел, но той не трябва да е много стегнат, за да не стане скъперник. Жените в къщата гледат възелът да не е и прекалено разхлабен, за да не разпръсква спечелените с труд пари и да не изнесе покъщнината. Една от орисниците отчупва парченце от питката и го топва в мед, след което го допира до устните на бебето, за да е трудолюбиво като пчелите и животът му да е сладък и честит. След това всички се черпят с погачата, топната в мед. Задължително гостите се черпят само със сладки гозби, като и питиетата е желателно да са сладки.

В съвременен вариант е добре да придружим подаръците си и с картичка или някакво по-трайно символично послание, в което да изразим своите надежди за бъдещето на бебето и да го благословим с нашите добри думи. След време когато порасне момичето ще може да види, че леля му го е орисала да бъде балерина и това се е сбъднало или пък за момчето се е сбъднало пожеланието да стане лекар и да помага на хората. Дори и да няма съвпадение между пожеланията и реалността поне ще има повод за мили спомени и закачки.

Правили ли сте вие погача за своите новородени бебета и кога?

Смятате ли, че това е добра идея и бихте ли съхранили традицията във вашия дом?

* * *

Поздравителни картички за новородено бебе
Новородено бебе - как да го посрещнем
Погачата - представяне на бебето пред света