Семейство

Говорим ли с децата си за книги

26.07.2011г. / 15 00ч.

Аз жената

Снимка: Ивет Лолова

Детето ви расте, възпитавате го и важен помощник в това са детските книги. От малките – с дебелите корици и едрите букви, до книгите „за големи“ – без илюстрации, със ситни букви – книгите са важни.

Част от разбирането на книгата идва с нейното споделяне. За да стане ясно какво точно се е случило, за да преживее детето магията на историята – трябва да се поговори, да се зададат въпросите, да се разкажат интересните моменти. Това е уникален момент от общуването между дете и родител, който дава много повече от чистия прочит на текста ... Но имаме ли време за това?

Говорите ли си с детето за книгите, които прочита?

Майката на Димана, 8 г.:
„Да, от едно известно време водим тези разговори, защото имат вече читателски дневник, който трябва да се попълва. Макар че, смятам че все още тези дневници не са достатъчно съобразени с конкретната възраст на децата (има въпроси, които без родителска помощ не може да се попълват като например Кога е живял авторът? Какъв е по народност?).“

Бащата на Иван, 10 г.:
„Стремим се да говорим с него повече за книги – включително за такива, каквито ние четем.“

Майката на Надя, 13 г.:
„Да, питам я дали й е харесало или тя сама започва да ми разказва какво я е впечатлило най-много – от сюжета или героите.“

Майката на Борис, 9 г.:
„Винаги, когато го видя да чете (макар и не много често) го разпитвам за прочетеното до момента, а той с удоволствие и големи подробности ми разказва.“

Бащата на Боян, 12 г. и Али, 8 г.:
„Обсъждаме кой какво чете и какво го впечатлява? Както ние, така и децата.“

Майката на Кати, 2 г.:
„Говорим много и обясняваме всичко, много обича книжките си и сама ми ги носи или се занимава с тях.“

Майката на Сашко, 9 г.:
„Интересувам се за какво се разказват, дали са интересни. Понякога и аз ги прочитам и ги обсъждаме. :)“

Майката на Лора, 15 г.:
„Да, но рядко, когато се присетя и ако тя прецени да ми сподели, коментираме.“

Прочетете още: