За каква професия мечтаехте като дете?
Родена съм в семейството на лекари. Нито за миг не съм се изкушавала да стана лекарка, защото ми ставаше мъчно, когато гледах човешката болка. Мислех си, че когато правя инжекция на някого, както му помагам, така и ще го заболи.
Когато бях дете исках да имам моя собствена зоологическа градина. Почти осъществих това свое желание, защото до шест годишната си възраст живеех в къща с голям двор и имах възможност да притежавам, а и те да ме притежават... две кучета и няколко котки, златна рибка ( е в един момент я изяде единият котарак... плаках, но се примирих, че в живота едни са храна за други...). Явно ми е било писано да го осъзная рано. Затова сега си имам две “деца” – рисовете Беси и Арес в Софийския зоопарк.
Втората ми мечта бе да следвам атомна и ядрена физика, но моят баща се противопостави с такива сериозни аргументи, че трябваше да се подчиня. А и не бях завършила средното си образование. Времето беше пред мен, мечтите също търпяха развитие.
Третата ми мечта се оказа също нереална – археология. Не беше типичната професия за жена, която иска да бъде и майка и домакиня. Въпреки това пътувах много по света и посетих места, които задоволиха изследователската ми страст, но не я заличиха... Все още имам къде да отида!
Не се сработих и с мечтата си да следвам художествена академия, въпреки че майка ми е племенница на Владимир Димитров – Майстора. Баща ми рисуваше отлично. Качества не ми липсваха, но родителите ми не мислеха, че това е моето призвание. А след време и аз не го исках.

Какви са Вашите професионални амбиции в момента?
Завърших Немската езикова гимназия в София, последвана от “Международни икономически отношения”. Не съжалявам. При пътуванията си се запознах с интересни хора, държави и култури. Започнах да се занимавам с астрология в далечната 1977 година. В началото всичко беше шега, но тази наука ме грабна с невъзможността да я опозная бързо и изцяло за кратко време. Непрекъснато затъвах все повече в дебрите на необятното знание за звездите и се ядосвах, че все още има какво да се научи, а аз, както винаги, бързах... Все още се уча, но съм постигнала своя връх за момента. Вече съм на път да постигна и следващия. Пиша книги, издавам списание, помагам на хората да опознаят и намерят себе си. Мечтата ми е все повече от осмелилите се да потърсят помощта ми, да следват съветите ми. Те са съветите на звездите, които тълкувам за всеки от тях, за да бъдат щастливи, здрави, преуспяващи и уверени в себе си!

Има ли моменти, в които в професионален план Ви е трудно като жена? Или се чувствате дискриминирана или улеснена от пола си?
Никога не съм се чувствала ощетена от факта, че съм се родила жена. Винаги, дори и в 21 век битува мнението, че има мъжки и женски професии, но то не ме е впечатлявало. Чувствала съм се на мястото си, където и да съм. И в Сингапур като представител на многонационална корабна компания, и като асистент, трудно наливащ ум в главите на студенти и като издател и астролог в България. Бързо се сработвам с нова среда и с непознати хора. Вече знам как да се предпазвам от разочарованията, но въпреки това никак не ми е лесно! С годините осъзнах, че май прекалих със своята борбеност и самостоятелност още в ранните си детски години. Като дете бях винаги оправна. Не се оплаквах, а когато ми беше трудно или тъжно, се скривах сама и без сълзи го преживявах. Така наложих мнение не само в най-близките си хора, а и в тези от професионалното си и приятелско обкръжение, че нямам нужда от помощ, от разбиране, от съчувствие, защото с всичко се оправям сама. Дори се заговори, че съм студена и не умея да страдам. За съжаление неумението ми бързо да се разплаквам не ми носи полза. Сълзите са по-добрия начин за изразяване на емоциите, отколкото мълчаливото страдание. Осъзнах, че печелят оплакващите се жени, които будят съжаление и получават подкрепа, но не мога да бъда като тях. Май вече ми свикнаха, пък и аз се харесвам именно такава. Е, понякога ми липсва съчувствието на майка ми, или на сина ми, когато съм се наранила или съм уморена, защото те винаги ми казват, че това няма как да ми се случи. Затова Съдбата ме е дарила с любящ и грижовен съпруг, който се притеснява повече за мен, отколкото за себе си... а аз не съм съгласна с тази саможертва, затова и компенсирам грижите му, като му дарявам обичта си!

Ще бъде интересно да споделите кога и как започнахте да се занимавате с астрология?
Както казах, започнах да се занимавам с астрология в далечната 1977 година. Преди това знаех какво е номерология и умеех да правя много точни номерологични прогнози. Мой колега от ВИИ “Карл Маркс” сега УННС, ме заведе на гости в Япония и ме запозна с дядо си – дядо Осукава. Дядото беше на 92 години и реши, че съм родена за звездната наука – астрология. Така се започна, а се оказа, че е заразно. Все още съм болна от желание да научавам все повече и повече, да опознавам хората, чрез звездната им карта. За този, който може да я чете, звездната карта разкрива всичко за човека. няма тайни. Даже и най-неудобните. Тази е една от причините, обществото, което и да е то, да се страхува от астролога и като реакция да омаловажава знанията му до сферата на забавното, суеверното, несериозното.

Ако си направите равносметка на изминалия път, кое ще посочите за свой най-голям успех?
Първият ми най-голям успех беше още като ученичка в Немската гимназия в София. Публикуваха мои материали в изданието на ГДР "Neues Leben". Друг мой успех беше неочакваната покана да изучавам астрология и психоанализа в САЩ, заради публикуването на мой материал за Марс – Червената планета в тяхно издание, свързано с космическите изследвания. Аз изобщо не знаех, че са го публикували. Не мога да отрека успехът си и сега – издавам единственото авторско списание в България, което има своите верни читатели. Заради тях от септември 2005 списанието ще излиза пълноцветно с много нови рубрики, но запазващо полезната информация в областта на астрологията, семейните консултации, погледа в незримия свят. Не на последно място са десетките хиляди хора, които са получили помощ от мен. Гордея се с тези, които успяха да намерят своето място и са щастливи. Изпълва ме с гордост и факта, че съм помогнала на семейства, отчаяни, че нямат деца, да разрешат проблема си. С моя помощ са се родили 48 бебета. А най-веселият и оставящ траен спомен успех е, че гушках и храних мечето Ботьо – три месечно бебе, намерено почти удавено в река в Родопите.

За кое отделяте повече време – за семейството или за професията си? Това го налагат обстоятелствата или е ваше решение?
Професията ми отнема много време, но не съм се отдала изцяло на нея. С домакинската работа си почивам. Наложила съм на съпруга си “забрани” за намеса в кухнята, която е чисто женска територия, запазена само за мен. Това, което ми липсва, е време за мен самата, а и за майка ми, която посещавам, но не успявам да остана един или дори половин ден, за да й правя компания.

Вярвате ли в другия вид ясновидство – чрез контакт?
Не вярвам в ясновидството, ако то е основано на контактьорство. Хората, които твърдят, че говорят с “извънземни” (термин, който ми звучи обидно за разумните същества, населяващи Вселената), не знаят с кого общуват и какви вреди нанасят не само на себе си, а и на тези, които търсят помощта им.

Изготвяте ли хороскоп за себе си?
Много често, особено когато се налага да предприема важна крачка в живота си. Този факт не означава, че съм се вманиачила и съм превърнала хороскопа или астрологията в параноя. Ако знам, че денят ми е хубав, не ми трябва прогноза. Тя ми е необходима за тези дни от живота ми, които са трудни, критични или емоционални, за да се предпазя от трудностите или провалите.

Какво послание бихте отправили към българките?
Скъпи жени, майки, девойки и момичета, винаги вярвайте в себе си. Не се съмнявайте в красотата си, защото тя не се свежда само до външният ви вид, до грима, прическата, теглото или облеклото. Ако сте сигурни, че вие самите се харесвате и другите хора ще ви харесват! Бъдете винаги истински! Не подражавайте на никого, защото вашият чар е във вашата уникалност!

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Моите любими цветове са небесносиньо, виолетово, розово, червено. Любимите ми песни са мелодичните. Песента или ми харесва веднага или ме отблъсква. Понятието вкус е много широко, не е ясно за какъв вкус говорите: ако е за ястие – много са. Обожавам природата. Обиколила съм 73 държави по света. Чувствам се добре в Тибет, но България за мен е най-красивото кътче на планетата и ако имам възможност бих я съхранила от често, сякаш по правило враждебното и унищожително поведение, което имаме към нашата природа. Мечтата ми е ние, българите, да оценим какво богатство притежаваме, за да го съхраним, защото не го ли сторим, ще ни го отнемат!

Любима рецепта?
Готвя винаги с огромно удоволствие. Ето рецептите за няколко от любимите ми ястия, които със сигурност ще се усладят на почитателките на готварската печка.

Пикантни бутер ролца
Патладжани на фурна
Пържени пълнени банички