Най-силно мечтаех да пътувам

За каква професия мечтаехте като дете?
Правех се на артистка още от малка, а за първи път стъпих на училищната сцена, после ме приеха в детския радиотеатър, а към края на гимназията написах пиеса, която се игра в столичен театър (е, в рамките на самодейността, разбира се). Опитах и с къси разкази…Но най-силно мечтаех да пътувам и да описвам видяното.

Какви са Вашите професионални амбиции в момента?
Щастлива съм, че постигнах повечето си амбиции в професията – и в журналистика, и в превода, и в преподаването. Когато започвах, не можех дори и да си го представя – тогава обективните пречки пред никому неизвестен човек в тези области бяха твърде много… Сега искам само да дам повече на студентите си.

Има ли моменти, в които в професионален план Ви е трудно като жена? Или се чувствате дискриминирана или улеснена от пола си?
По-скоро не – и за трите… Може би защото съм си избрала професионални занимания, подхождащи на женския артистизъм. Мисля, че тая теория с дискриминацията на жените е повече оправдание – не познавам способна и упорита жена, която да не е успяла със собствени сили, поне такива са жените около мен, а те са ми били винаги и пример и подкрепа. Зависи дали професията ти е начин за духовно оцеляване или просто флирт с живота…

Ще бъде интересно да споделите кога се зароди желанието Ви да се занимавате с преводаческа и преподавателска дейност?
Още като студентка по английска филология – и двете едновременно. Пробвах се в едното и веднага след това – в другото. Най-напред беше преподаването, но пък превеждането ти разкрива нови и различни светове, а аз умирах от любопитство. И ето че след трийсетина години открих нови светове и в преподаването.

Ако си направите равносметка на изминалия път, кое ще посочите за свой най-голям успех?
В професията – преводът на “Грешницата от Лайм Риджис”, “Хари Потър-2, 3 и 4” и пътеписът ми за Големия каньон в Америка, но може би по-важно от това са прекрасните ми деца – едновременно професионалисти и авантюристи.

За кое отделяте повече време – за семейството или за професията си? Това го налагат обстоятелствата или е ваше решение?
В различните периоди от живота този баланс е различен и може би това е единствената голяма дилема пред жената с амбиции, защото никой мъж с професия не го питат това – за мъжете работата е на първо място и сигурно така трябва да бъде. Ето тук идва майсторството на жената да е гъвкава, да жертва веднъж малко от едното, друг път от другото, но веднага бързо да наваксва. Но може би аз просто имам голям късмет с членовете на моето семейство !

На какво искате да научите своите деца и внуци?
Децата вече съм ги научила на всичко, което знам, а те се оказаха отличници, така че сега аз се уча от тях и за живота, и за работата си. А внуците спокойно им ги поверявам. Трябва човек да иска много от живота, да взема много и да дава много на другите, да споделя всичко, което е придобил с ума и ръцете си, винаги да любопитства, какво има отвъд хоризонта или “зад хълма”, както казва синът ми.

Какво послание бихте отправили към българките?
Да са отворени към ближните и към света, да си поставят ясна цел в живота и разумно да я следват, без да оставят трупове по пътя си (или наранени сърца), но и да не търсят причината за неуспехите вън от себе си. Познавам и лекарки, и авиоинженерки, и преводачки, и учителки, които съвестно си гледат и домакинството и работата, че и радост около себе си носят. Е, ако са си отваряли очите, когато са си избирали партньори в живота, разбира се!

Любим цвят? Песен? Вкус? Място?
Електриково и червено, пепел от рози.
“Зайченцето бяло” – така и не я научих докрай, та внук ми все ме поправя, докато заспива.
На всички морски твари.
Лакатник, Яйлата на Черно море и Аризонската пустиня.

Любима рецепта? Нещо, което готвите с удоволствие за семейството и приятелите си?
Страхотна баница правя – мога и с едно яйце и суроватка (през гладните зими), а сега – с много масло и яйца. Важното е всичко да се смеси заедно, а не да се маже поотделно на корите!