Зелено

Венцислава Николова: Нека ние да променим действителността, не да чакаме някой друг

25.04.2012г. / 10 47ч.
Джадала Мария
Венцислава Николова: Нека ние да променим действителността, не да чакаме някой друг

Венцислава Николова е вече втора година сред доброволците на уникално събитие, провеждано в Русе, насочено към екологичния начин на живот и приемането на новостите. В това интервю специално за читателите на Az-jenata.bg тя споделя повече за доброволчеството и живота.

Разкажете ни за първото издание на RACycle през миналата година в Русе? Колко души дойдоха, какво се случи?
Началото на проекта RACycle поставихме през януари 2011 година. Започнахме с презентации по училищата в Русе, на които разкрихме тайните на приказния свят на Живко – момчето, което реши да изчисти своя град и да го направи по-добро място. Логичното продължение на приказката за Живко бе да покажем нагледно как той ще направи града си по-добро място – решихме, че ще привлечем най-много последователи чрез един шарен, цветен, музикален, рециклиращ фестивал. Явно идеята ни бе добра, защото в продължение на два дни целият парк, в който беше фестивалът, бе препълнен от хора – някои танцуваха, други спортуваха, трети рисуваха... получи се една цветна градина от веселба, творчество и природа.

Кои са основните цели на събитието? Защо и как решихте да го правите?
В последните години ежедневието ни става все по-забързано и динамично, остава ни все по-малко време да спрем и да обърнем внимание на това, което се случва около нас. Превръщаме се в консуматорското общество, от което ни е страх и позволяваме да бъдем водени от желанията си за ненужни вещи; храна, която не е хранителна; информация, която ни дезинформира и забавления, които не ни носят истинска радост. В един момент осъзнаваме, че сме поели по грешния път и последствията са на лице.
Основните цели на RACycle са да покажем една нова страна:

  • Това, което консумираме може да бъде по-малко вредно за нас и за природата.
  • Това, което изхвърляме може да бъде полезно.
  • Това, което забравяме може да бъде забавно.
  • Това, което пренебрегваме, може да се окаже един цял нов свят.

Към кого е насочена поканата за тази година и кои ще са основните акценти на RACycle 2012?
Поканени са всички, които искат да се забавляват, спортуват, творят, рециклират; всички, които искат да се научат как да се хранят и живеят здравословно, как да опазват природата, как да бъдат по-малко консуматори и всички, които искат да направят света едно по-добро място.
Акцентите тази година са върху спорта като начин за доближаване до природата; животните и разбира се, рециклирането. И в двата дни на фестивала ще имаме 4 часова open air тренировка по зумба и тае бо; ще имаме и представители на местните организации за защита на безстопанствени животни; организираме и конкурс под надслов „Най- якото екочудовище от забравени стари приказки“ и разбира се ще има много музика, танци и забавления за всички – от най-малките до най-големите.

Личният Ви мотив да участвате в подобна инициатива, доброволно?
Има една реч на Чарли Чаплин – „The great dictator“... Ще оставя отговора на въображението на читателите – нека изслушат речта и ще разберат защо искам промяна и защо съм отдала цялата си енергия и страст на доброволчеството и по-специално на ротаракторството.

В обществото ни липсват доброволчески акции, макар в последните години да се променя тази тенденция. Как бихте насърчила хората да участват?
Истината е, че нямаме нужда от насърчаване. Вярвам, че всеки един от нас би искал да участва в доброволчески акции – било то по почистване на град или държава, участие във флаш моб или просто подкрепа на кауза в социалните мрежи. Проблемът е, че живеем в такъв свят, в който под вола винаги има теле и хората се пазят от именно такива акции и инициативи – мислим си, че има нещо скрито. Трябва да се научим да вярваме повече един на друг и да подкрепяме промяната – тя е за добро!

Пожеланието ви към всички читателки на нашия сайт?
Нека бъдем проактивни! Нека не чакаме някой друг да промени реалността, а ние да сме тези, които инициират процеса! Нека някой ден си кажем – хей, това се дължи на мен и още хиляди като мен, ние успяхме!

Коментирай