Семейство

Сватба в село Средец

25.09.2006г. / 09 27ч.
Аз жената
Сватба в село Средец

Село Средец е като повечето български села – къщи със спретнати дворове, малки улици, читалище, смесени магазини и бакалии. Преди повече от 300 години 7 семейства намират място да се заселят в живописните родопски планини. Успоредно с политическите събития връхлитащи страната ни, селото на няколко пъти е преименувано. Първоначално се е казвало Тикла, което значи “плосък камък” и най-често са покривали покривите. По време на турското владичество е кръстено Джамийска, защото в околността единствено тук е била изградена джамия. След 1974г., на картата на България, селото е записано под името Средец, което е останало и до днес.

Тютюнът е основният поминък, даващ препитание на почти всичките 700 души, живеещи в селото. С годините селото се развива, образувайки 12 махали, като почти всички са самостоятелни села. В градините се сади най-вече картофи, ръж и фасул.

Едно от най-големите събития в селото е сватбата. В празненството участие взимали всички от селото, както и гости от съседните села и махали. Първо се изпращали “момари” (приятели или роднини на младоженеца), които имали за задача да разучат всичко свързано с бъдещата булка и нейното семейство. Три дни “момарите” посещават дома на момата и носят дарове – предимно храна.

Вторият ден е най-важният, на него се разбира дали родителите са съгласни да дадат дъщеря си за булка. Ако роднините не одобрят избраника, защото искат по-богат зет, се извършва така нареченото “крадене на булката”. Най-често младоженецът и негови приятели отвличат избраницата от нивата и я отвеждат в дома на младоженеца. Там той я обезчестява, за да не може момата да се върне в къщи – никой мъж не би я пожелал.

В случай че се съгласят за сватбата, на третия ден родителите и от двете страни се събират, разменят си дарове и уговарят тържеството. Свекърът и свекървата носят обувки за момичето, а тъщата и тъстът подаряват ризи на момчето. Знае се, че младоженецът трябва да осигури къщата, а младоженката – обзавеждането.

В деня на сватбата момъкът и всички роднини, качени на катъри, тръгват към дома на булката. Най–напред е момчето, а след него – бабата, дядото, роднините. Има определен човек, наречен “кошаджия”, който предупреждава, че сватбата идва. Той задължително е с бяла риза и върви пред музиката.

Когато наближи селото на момичето, всички започват да го замерят с яйца, да му изцапат ризата. След това му дават нова риза, даряват му кърпа и той се връща при идващите сватбари. При пристигането си момчето не слиза от катъра. Момичето се качва на друг катър, който момчето води със себе си. Облекла е най-хубавите си дрехи и е накичена с накити и цветя.

На връщане в най-тясното място сватбарите са причакани от приятели и роднини на булката, които предварително са опънали синджир, да не може кервана да продължи. Те искат пари и ракия, като откуп за момата. Ако не се съгласят, сватбарите се сбиват и в някои случаи се е стигало до смърт.

Свекървата посреща младоженката с масло, вода и питка. Разчупва питката, с маслото се намазват праговете на вратите и се пръскат с вода, за да върви по вода на новото семейство. А за да няма свади и за да се пречупи привързаността на момата към бащиния дом, над главата и се чупи игла.

След това започва празненство. Сватбарите сядат на голяма трапеза, на която се слагат супи, фасул, ориз и др. Ястията се приготвят в казани, които може да наброяват от 6 до 12 казана. С изяждането на празничните ястия се приключва и сватбеното тържество.

Коментирай